Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Успял ли е?
Николич кимна.
— Около 326 година бил помилван и се прибрал вкъщи. Трябва да е направил нещо, което се е понравило на императора: два пъти бил назначаван за префект на Рим. Нещо като кмет. Това е всичко, което знаем.
Сърбинът потъна в мълчание.
— Странното е…
Той замълча, докато сменяше лентите, за да задмине цистерната, която пъплеше към границата.
— Кое е странното? — попита Аби, когато той завърши маневрата.
— В стихотворението… това изречение: Скърбящият баща даде своя син.
— Не са ли просто християнски приказки? — подхвърли Майкъл от задната седалка.
Николич се смръщи.
— Цялото стихотворение е пълно с християнски и неоплатонически идеи. Обаче има и исторически паралели. Император Константин имал син на име Крисп — успешен генерал, верен заместник и негов предполагаем наследник.
— Никога не съм чувала за него — вметна Аби.
— През 326 г. Константин нарежда да бъде убит. Не само това, но и да бъде изтрит от историята. Римската държава е водила политика, наречена damnatio memoriae — проклятие на паметта — за опозорили се висши сановници. Превръщат се в не личност, ако си падате по Оруел. Статуите са събаряни или обезобразявани, надписите изтривани, историята — заличавана. Официалният биограф на Константин пренаписва книгата си, за да изтрие местата, където се споменава, че Крисп е съществувал. Знаем за него само защото отделни екземпляри от двете издания са оцелели.
— Какво толкова е направил Крисп, че да го ядоса така? — полюбопитства Майкъл.
— Никой не знае. Най-ранната податка за убийството се появява почти двеста години по-късно в творбата на историк езичник, който иска да злепостави Константин. Той твърди, че Крисп бил отровен, защото имал връзка с втората Константинова жена — Фауста, която умира през същата година.
— Това семейство ми прилича на Сопрано.
— Ти каза, че е странно стихотворението да отпраща към смъртта му — каза Аби. — Странно, защото е трябвало да бъде изтрито?
— Няколко от останалите оцелели стихотворения на Порфирий величаят Крисп. Историците предполагат, че ги е написал преди 326 г., когато Крисп още се ползвал с благоволение. Но да се напише стихотворение след смъртта му — дори нещо повече, стихотворение, което намеква за неговата смърт — това не може да се отрази добре на поета. Той фактически рискува също да бъде екзекутиран.
— И къде ни води всичко това? — попита Майкъл. Нетърпението беше отличителна негова черта.
Вместо да отговори, Николич бутна лостчето за мигачите и слезе от магистралата. След това кимна към табелата.
— Сремска Митровица.
Вечерта беше настъпила. Лекият дъждец отново ръсеше, карайки уличните платна да блестят и витрините да се замъгляват. Аби погледна навън през отразената от прозорците неонова светлина, която хвърляше петна по тях, и заоглежда локвите и празните входове, докато пътуваха през опустелия град. Той изглеждаше като последното място на този свят — декори за филм ноар40, които сякаш бяха паднали от небето.
— По времето на римляните това е бил голям имперски град — обяви Николич. — Наричали са го Сирмиум — столица на император Галерий. Тук Крисп, синът на Константин, бил обявен за цезар.
— Малко нещо е западнал — отбеляза Майкъл.
Николич спря до бордюра срещу автогарата.
— От тук можете да заминете за Загреб, Будапеща, Виена — където ви душа иска. А аз се връщам вкъщи при децата си.
Аби погледна снимката, закачена на таблото — две момчета в каубойски костюми и шапки. Представи си как Николич спира пред блока, радостните викове, когато го чуят да се качва по стълбите. Топъл дом и вечеря на масата, грижата в очите на сестра му, която безмълвно го пита: Къде беше?
Изведнъж някакъв импулс я накара да се наведе към мъжа и тромаво да го целуне по бузата.
— Благодаря ти за всичко.
Той, изглежда, се почувства неловко.
— Пазете се.
— Ти също. Недей да публикуваш стихотворението, докато не стане безопасно.
— Как ще разбера?
— Ще поддържаме връзка.
— Освен ако не го чуеш в новините.
Аби слезе. Отвън дъждът беше по-силен, отколкото изглеждаше от колата, и лицето й почти веднага се намокри. Тя блъсна вратата да се затвори и хукна по паважа към един вход, за да се скрие. Николич й помаха, след това потегли.
40
От фр.: Film noir — „черен филм“ — термин, въведен през 1946 г. за холивудски криминални драми от 40-те и 50-те г. на XX в. — Б.ред.