Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Юний ме вижда и се спуска напред.
— Дай ми я.
Отблъсквам го с едната си ръка, докато се опитвам да прочета свитъка в чантата. Боричкаме се като кучета за кокал. Спомням си как ме нарече Фауста вчера: Вярното ловно куче на Константин. Така става, когато в двореца се развилнее страхът.
„До Цезар Крисп, поздрави. В Рим всичко е подготвено; местните легиони са ти верни и готови. Веднага щом деянието е извършено, бързай насам.“
Не успявам да видя повече, Юний го измъква от ръката ми и жадно чете. Облизва устни.
— Чакай само Август да го види. — Не може да скрие ликуването си; вече си представя повишението, което ще получи.
Ще ми се да го ударя достатъчно силно, за да му скърша врата, но това би било грешка. В двореца е пролята кръв и вълците са излезли на лов. Единственият начин да оцелееш, е да останеш напълно неподвижен.
Долу в спалнята на момчетата нищо не се е променило. Юний показва ръкописа и го подава не на Константин, а на Фауста.
— Намерихме го под леглото.
— Там нямаше нищо друго, освен обувките ми. — Крисп се вторачва в мен, умолявайки ме да го подкрепя.
Нищо не мога да кажа. Освен, когато Константин взима писмото от Фауста и започва да го чете, да попитам:
— Какво се случи?
Отговаря Фауста:
— Дойдох да проверя как са децата, когато Цезар — тя посочва Крисп — се втурна вътре. Имаше нож в ръката, беше подивял. Когато ме видя, ми каза, че армията е дезертирала от Август, че преди да съмне, съпругът ми ще бъде мъртъв. Трябвало да се присъединя към него, или аз и децата ми също ще умрем.
Половината от мъжете в стаята — онези, които дължат постовете си на Фауста — дават свободен израз на шока и възмущението си. Останалите запазват мълчание.
— Това е лъжа — възразява Крисп.
Той гледа към баща си, но Константин избягва погледа му. Аз също. Втренчил съм се в босите му нозе и се питам какъв ще е този заговорник, който се опитва да заграби империята, а си оставя обувките под леглото.
— Естествено, разбрах, че лъже — продължава да дълбае с безмилостна настойчивост Фауста. — Той не очакваше да съм там. Беше дошъл да убие братята си, за да няма съперници, когато премахне Август. Казах му го. Той се хвърли в ярост към Клавдий и се опита да му пререже гърлото. Слава богу, стражите дойдоха навреме.
Крисп бавно поклаща глава като впрегнат в тежък хомот.
— Тя дойде в стаята ми и каза, че брат ми Клавдий се наранил. Тръгнах веднага с нея и видях, че ухото му кърви. Преди да направя каквото и да било, нейните стражи ме повалиха на земята.
Той плъзга поглед из стаята, предизвиквайки ни да изкажем недоверието си. Вътре има поне двайсетина души и никой от тях не иска да срещне погледа му. Никой друг, освен Фауста, която го гледа с очи на отровна змия.
Константин навива писмото и го връща на Юний. И до днес ме преследва изражението на лицето му. За една нощ е остарял с десет години. За пръв път в живота си изглежда безпомощен.
— Каква е истината? Че собственият ми син е искал да ме свали, когато с готовност щях да му дам цялата власт и слава, която би могъл да желае? Или че жена ми разпространява най-ужасните и подли лъжи? — Той поклаща глава. — Как би могъл човек да отговори на тези въпроси и да живее в мир със себе си?
— Защо пренебрегваш това, което е пред очите ти? — В гласа на Фауста звучат истерични нотки. — Нима ще чакаш, докато всичките ни деца умрат, за да повярваш?
— Да повярвам, че моят син е убиец?
Фауста простира ръце и прегръща децата.
— Ще се върна с нашите синове в Константинопол. Те няма да прекарат и час повече под един покрив с това чудовище.
Тръгва през стаята с пламнали очи. Константин я надвишава по ръст с една глава, но сега тя сякаш е пораснала и са се изравнили по височина. А той се смалява; не знае какво да прави. Това трябваше да е неговият триумф, върхът на неговото господство, а сега всичко се разпада.
Юний пристъпва.
— Ако може…?
Константин кимва. Няма сили да му се противопостави.
— В Пула има вила, на три дни езда от тук. Губернаторът е верен човек. Изпрати Крисп там, да не пречи, докато фактите бъдат установени.
— Не. — Отчаянието прави гласа на Крисп неестествено висок. — Ако искате да установите истината, трябва да остана, за да мога да я докажа.