Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Пламъкът на лампата започва да трепка, маслото трябва да е почти свършило. Зная, че трябва да изляза от тук, но продължавам да седя и не мога да спра да разгръщам страниците.
За да стигнеш до живите, трябва да се промъкнеш между мъртвите.
Зрението ми е замъглено от хилядите думи, които съм прочел. За малко да не му обърна внимание. Вече почти съм обърнал страницата, но нещо ми прави впечатление. Връщам се обратно.
Това е писмо до императрицата. Трябва да е копие, преписано от секретаря в книгата за изпратени писма. В единия ъгъл е скъсано, сякаш Александър се е готвил да го откъсне, но после е решил да не го прави. Вместо това се е задоволил да изреже първото изречение. Това означава, че подателят и датата са изчезнали — обаче последователността го разполага около година след падането на Крисп. Текстът започва от долната половина на страницата.
„Макар да съм недостойна, ти предлагам това стихотворение, като се надявам, че ако го прочетеш на светлината на спасителното слънце, то ще ти предложи известна утеха.“
Под тези редове е стихотворението:
Гледам втренчено страницата, опитвайки се да извлека някакво значение. Питам се защо Александър е изрязал стихотворението, което намерих в неговата кутия, а това тука — не. Може би разбирам неговата двойственост. Всичко в стихотворението изригва значение: времето просто настоява, че е свързано с Крисп. Но няма нищо, което изрично да го споменава. Може би е гатанка? Или просто някой придворен се е опитал да покаже своя талант и съчувствие, без да оставя никакви заложници на случая. Кой го е написал?
Стоял съм тук прекалено дълго. Лампата премигва, изсъсква — и угасва. Тръпки ме полазват, надавам писък като дете. Старите ми ръце вече не са толкова сигурни, както едно време. Лампата пада и се разбива на пода. Оставам в капана на пълния мрак.
Далеч нататък в лабиринта чувам глас, който вика моето име.
37.
Близо до Белград, Сърбия — днес
— Добър вечер. Външно министерство. С кого мога да ви свържа?
— Бих искала да говоря със Служба „Балканско сътрудничество“.
— Един момент, моля.
Телефонът свиреше Бах — неземен звук сред дизеловите двигатели и скърцащи спирачки на бензиностанцията на магистрала Е70 извън Белград. Застанала пред кафенето, Аби още по-силно притисна слушалката в ухото си.
— Дежурен. — Женски глас, млад и отегчен.
— Искам да говоря с Марк Рийд.
— Съжалявам, но в момента не е тук. Бих ли могла…?
— Намерете го. — Яростта в гласа й я изненада. — Кажете му, че Аби Кормак иска да говори с него.
— Ще ми дадете ли телефонен номер, на който може да ви намери?
На нейната параноя ли се дължеше, или този глас наистина се бе променил? Познавам ли те, запита се Аби. Разменяли ли сме си електронни писма, или сме седели една срещу друга в бюфета? Опита се да свърже гласа с лице, но установи, че не й е по силите.
— Ще звънна след час. Погрижете се да е там.
Прекъсна връзката и се върна в кафенето. Майкъл и Николич още седяха на масата, втренчили погледи в чашите с кафе.
— Е? — попита Майкъл.
— Нямаше го. Казах, че ще се обадя след час.
Майкъл бутна стола си назад.
— Не трябва да спираме да се движим. — Обърна се към Николич. — Можеш ли да ни закараш до хърватската граница? Ще ти платим добре.
Николич си погледна часовника.
— Имам двама синове без майка. Сестра ми ги взима от училище, но вече сигурно се чудят къде съм. Мога да ви хвърля до Сремска Митровица. Оттам ще вземете автобуса.
Продължиха надолу по тъмната магистрала.
— Какво друго знаеш за Порфирий? — попита Аби.
— Много малко. Известно време е бил на заточение — никой не знае защо и колко дълго. Смятаме, че е написал повечето от стихотворенията си в изгнание, за да убеди Константин да му позволи да се върне у дома.