Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Разбира се, че е възможно — злобно каза кондукторът.
— Може би не се изразих ясно. Исках да попитам кога е бил последният влак, предишният влак, на който може да се е качила познатата ми?
— В два и петдесет и две — сопна се кондукторът.
— Но това е само десет минути преди този.
— Виждам, че сте професор по математика.
Свенсон се усмихна търпеливо.
— Значи друг влак за Тар Вилидж е тръгнал толкова скоро?
— Да, казах ви вече. Нещо друго?
Свенсон не му обърна внимание, преценяваше възможностите. Възможно беше госпожица Темпъл да е хванала влака в 2,52. Ако беше така, той трябваше да я последва с този влак с надеждата да я настигне на гарата в Тар Вилидж. Но ако не бе дошла тук, ако все още бе в града — трябваше да е в дома на Роже Баскомб или в министерството. Той трябваше да направи всичко възможно да помогне на Чан. Кондукторът наблюдаваше колебанието му с явно задоволство.
— Господине?
— Да, благодаря ви. Бих искал информация за връщането ми утре…
— Смятам, че е по-добре да я поискате от началник-гарата.
— Този в Тар Вилидж ли?
— Именно.
— Всъщност да. Благодаря ви.
Свенсон се обърна и тръгна по коридора. Можеше да попита за госпожица Темпъл на гарата — нямаше начин да не я забележат — и ако не се бе появявала, щеше да вземе следващия влак и да се върне. Така щеше да закъснее най-много няколко часа. А в най-лошия случай утре по пладне щеше да види Чан на „Стропинг“ — ако имаше късмет, с госпожица Темпъл под ръка.
Надникна в първото купе и видя вътре мъж и жена, седяха един до друг: Тъй като на отсрещните седалки нямаше никого, той отвори вратата, кимна им и се настани до прозореца. Пъхна монокъла в джоба си и разтърка очи. Ужасно му се спеше. Тежкото му настроение се подклаждаше и от вероятно безсмисленото естество на пътуването му, и от неодобрението на неразумната опасност, на която се бе изложила госпожица Темпъл — всъщност бе изложила всички тях. Питаше се кога ще дадат описанията им на полицията. Дали тази Клика бе толкова уверена, че да включва силите на закона? Изсумтя — на практика те бяха законът. Крабе имаше на разположение цял полк, Блах имаше своите войници… Свирката изпищя и влакът тръгна.
Влакът бавно се отдалечи от гарата и влезе в тунел. Когато излязоха в един тесен проход между оцапани със сажди тухлени постройки, Свенсон се възползва от възможността да разгледа спътниците си. Жената беше млада, може би дори по-млада от госпожица Темпъл, косата й бе с цвят на светло пиво, скрита под синьо копринено боне. Кожата й беше бяла, а бузите розови — можеше спокойно да е от Мекленбург, леко пълничките й пръсти стискаха здраво някаква черна книжка в скута й. Той й се усмихна. Вместо да отвърне на усмивката му, тя стрелна с поглед мъжа, който на свой ред погледна доктор Свенсон с открито подозрение. И той беше рус — Свенсон се зачуди дали не са брат и сестра — и имаше гротескния кокалест вид на крантав кон. Ръцете му бяха дълги, с широки китки. Стискаше коленете си. Беше с кафяв раиран костюм и кремава вратовръзка. На седалката до него имаше висок кафяв цилиндър. Свенсон забеляза, че е блед и под очите му има тъмни кръгове — най-вероятно от онанизъм.
На доктор Свенсон му отне известно време да осъзнае, че двамата всъщност го гледат с неподправена омраза. Той мъничко се стресна. Беше сигурен, че не ги е виждал никога… дали просто присъствието му не нарушаваше тяхното уединение? Може би мъжът бе смятал да направи предложение на младата дама? Или имаше по-неприлично обяснение… във Венеция си бе купил един опърпан том сладострастни разкази, които възхваляваха физическите удоволствия, свързани с различни транспортни средства — влакове, кораби, карети, седла, дирижабли — и въпреки умората си се сети за някои детайли относно един камилски керван (нещо за уникалния ритъм на походката на това животно…), когато младата жена срещу него рязко отвори книгата и започна да чете на глас:
— Когато дойде време за изкупление, праведните ще бъдат спокойни като фенери в нощта, защото по тяхната светлина ще се отделят неверниците от верните. Погледнете добре в сърцата на тези около вас и общувайте само с благочестивите, защото градовете на света са царства на жив грях и ще понесат Божието прочистване, за да бъдат изправени. Лошите съдове ще бъдат разбити. Нечистата къща ще бъде изгорена. Заразените животни ще бъдат пратени на заколение. Само благословените, които вече са се отворили за пречистващия пламък, ще оцелеят. И те ще превърнат света в Рай.