Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Страданието на мистър Мърдл, Обществото и той бяха така свързани един с друг във всички останали неща, че е трудно да си представим как неговата болест — ако изобщо страдаше от такава, би могла да бъде лично негова работа. Нима той наистина страдаше от някаква дълбоко скрита болест и намери ли се доктор, който да я открие? Търпение. Засега най-вече сянката от стената на Маршалси имаше свойството да почерня и лежеше върху семейство Дорит при всяко положение на слънчевия диск.
Глава XXІІ
Загадка
Макар посещенията на мистър Кленъм в Маршалси да се увеличиха на брой, в очите на Бащата на Маршалси това не увеличи симпатиите към него. Недосетливостта му по важния въпрос за Даренията не беше в състояние да събуди възхищение в родителската гръд, а по-скоро извикваше огорчение в тази чувствителна област и се възприемаше като липса на добро възпитание. Сянка на разочарование, извикана от откритието, че мистър Кленъм едва ли притежава онази досетливост, която в своята доверчивост той му бе приписвал, започна да помрачава бащиното разположение по отношение на този джентълмен. Бащата стигна дотам да заяви в интимен семеен кръг, че според него мистър Кленъм не бил човек с развити инстинкти. В качеството си на водач и представител на Колежа той с радост, каза бащата, приемал мистър Кленъм, когато оня идвал да му изрази своите уважения; но смятал, че не изпитва лични симпатии към него. Имало, изглежда, нещо (сам той не знаел какво), което му липсва. Но, тъй или инак, бащата не само не бе нелюбезен, а, напротив — удостояваше го с голямо внимание; може би хранеше надеждата, че макар и не човек достатъчно умен и спонтанен, за да повтори спонтанно своето предишно дарение, той все пак може да се окаже с отзивчива душа във връзка с този въпрос.
В трояката си същност на човека отвън, който случайно е бил затворен вътре в нощта на първото си появяване; на човека отвън, който се бе заинтересувал от делата на Бащата на Маршалси с потресаващото намерение да го измъкне оттук; и на човека отвън, който се бе заинтересувал от детето на Маршалси, Кленъм скоро се превърна в изтъкнат посетител. Той не се изненадваше от особеното внимание, оказвано му от Чивъри, когато този служител стоеше на ключалката, защото едва ли правеше някаква разлика между любезността на мистър Чивъри и на останалите ключари. И затова през един определен следобед мистър Чивъри внезапно го изненада и изпъкна на фона на другите ключари много релефно.
Мистър Чивъри, прилагайки хитроумно правото си да пропъжда всички от портиерната, бе съумял да се освободи от празноскитащите колежани, тъй че Кленъм на излизане от затвора да го намери сам на неговия пост.
— Моля да ме извините, сър — каза загадъчно мистър Чивъри, — но по кой път възнамерявате да се придвижите?
— Ще мина през моста. — Той с удивление видя мистър Чивъри като същинско олицетворение на Мълчанието, както оня бе застанал с ключ, допрян до устните.
— Повторно моля да ме извините, сър — каза мистър Чивъри, — а дали не ви е възможно да обиколите през Хорсмонгър Лейн? Дали ви е възможно да отделите време, за да се отбиете на този адрес? — и му подаде една малка картичка, отпечатана за реклама на Чивъри и съдружие, тютюнопродавци, вносители на оригинални хавански пури, бенгалски пури и ароматен кубински тютюн, търговци на енфие и пр., и пр.
— Не е по търговска работа — обясни мистър Чивъри. — Истината е, че е заради жена ми. Тя желае да ви каже нещичко, сър, но един въпрос относно… да — кимна мистър Чивъри, като прочете в погледа на Кленъм, че го е разбрал, — относно нея.
— Още сега ще се срещна с вашата жена.
— Благодаря, сър. Много съм задължен. Ще удължите пътя си с не повече от десет минути. Потърсете, моля, мисис Чивъри! — Мистър Чивъри, който вече го бе пуснал навън, даде тези инструкции шепнешком, през едно малко прозорче на външната врата, което той можеше да отваря отвътре, за да оглежда посетителите, когато си пожелае.
С картичката в ръка Артър Кленъм се запъти към посочения на нея адрес и бързо го намери. Магазинчето беше много малко, а зад тезгяха седеше една жена с добродетелен вид и плетеше. Буркани с тютюн, кутии с пури, няколко лули, едно-две бурканчета с енфие, малък инструмент, подобен на обувалка, който служеше за насипване на енфието — такава беше наличността тук.
Артър каза името си и обясни, че е обещал да се отбие в отговор на молбата на мистър Чивъри. Както предполагал, във връзка с мис Дорит. Мисис Чивъри бързо остави плетката, стана от мястото си зад тезгяха и плачливо заклати глава.