Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

След това епископът се запъти към горния етаж, а и другите магнати постепенно се понесоха подир него, докато долу не остана друг освен мистър Мърдл. Този джентълмен, след като заби поглед в покривката, го откъсна едва когато душата на главния лакей пламна от благородно възмущение и чак тогава бавно се запъти след останалите и се стопи в потока от хора по тържествената стълба. Мисис Мърдл даваше прием, най-хубавите скъпоценности бяха окачени на показ, Обществото си получаваше онова, за което беше дошло, а мистър Мърдл изсърба чашка чай за две стотинки в един ъгъл и получи дори повече, отколкото му трябваше.

Сред магнатите гости се намираше и един известен лекар, който познаваше всички и когото всички познаваха. Когато влезе, той съзря мистър Мърдл да пие чая си в ъгъла и го докосна по рамото.

Мистър Мърдл се стресна.

— О! Вие ли сте!

— По-добре ли сте днес?

— Не — отвърна мистър Мърдл. — Не съм по-добре.

— Съжалявам, че не ви прегледах тази сутрин. Елате, моля, утре сутринта при мен или ми позволете аз да дойда.

— Добре! — каза Мърдл. — Ще се отбия утре на минаване.

Адвокатът и епископът присъствуваха на краткия диалог и когато мистър Мърдл беше отнесен от тълпата, заприказваха за това с лекаря. Адвокатът каза, че имало определена граница за умственото напрежение, която никой човек не можел да прекрачи; че точката на издръжливостта се меняла според различното качество на мозъка и особеностите на телесното устройство, както сам той бил наблюдавал у неколцина от своите учени събратя: но преминела ли се тази точка дори на косъм, резултатът бил: депресия и диспепсия. Той не искал да се набърква в светите тайни на медицината, но според него (леко привеждане и налагане на внушителния монокъл) такъв именно бил случаят на Мърдл, нали? Епископът отбеляза, че когато бил младеж, за известно време се бил пристрастил да пише съботни проповеди — навик, който всички млади синове на църквата старателно трябвало да отбягват — и тогава често чувствувал някаква депресия, предизвикана, според него, от едно пренапрягане на интелекта, върху която депресия жълтъкът на прясно снесено яйце, разбит от добрата жена, в чийто дом живеел тогава, с чаша силно шери, индийско орехче и пудра захар, въздействували като същинска магия. Без да се опитвал да препоръчва подобно елементарно лекарство на един истински професор в голямото лекарско изкуство, той се осмелявал да запита дали когато напрежението е предизвикано от сложни умствени комбинации, душевното състояние не би могло да се ободри посредством употребата на някакъв безвреден и все пак полезен стимулант?