Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Внушително е, нали? — каза Брет, като се наведе от коня.
— Вероятно не толкова, колкото очаквах — засмя се Джени, — но все пак ефектно.
— Ти карай към къщата. Аз трябва да настаня конете.
— Няма ли да дойдеш и ти? — Мисълта, че ще трябва да се изправи сама пред куп непознати я плашеше.
Брет поклати глава и се усмихна.
— Аз съм само наемен работник. Ще ме настанят в едно от бунгалата. Ще се видим по-късно. — Той мерна Рипър, който започна да скимти, когато чу гласа му, и се показа от скривалището си. — Мисля, че говорихме да го оставиш в Чаринга?
Джени взе кученцето в скута си.
— Няма да създава проблеми. Може да спи тук в камионетката. Не ми даде сърце да го оставя.
Брет изсумтя.
— Жени — промърмори той и поведе конете към ливадата.
Джени не успя да му отвърне. Андрю Скуайърс вече слизаше надолу по широките стъпала на верандата, за да я посрещне. Той беше хубав мъж — забеляза Джени — и изключително уверен в себе си, но тя знаеше, че е лъжец и измамник и неговата компания не беше от най-желаните за нея.
Той се усмихна широко и стисна силно ръката й.
— Добро утро, госпожо Сандърс. За мен е удоволствие да ви видя отново.
Джени се усмихна в отговор. Чувстваше се изпотена, мръсна и имаше нужда да пийне нещо, а неговият изряден вид я дразнеше. Как можеше изобщо някой да бъде толкова чист при прахта наоколо?
— Имате много хубава къща — каза любезно Джени.
— Радвам се, че ви харесва — отвърна той и взе чантите и роклята й от колата. — Ако искате, по някое време ще ви разведа наоколо. — Сините му очи се откъснаха от нея, когато Рипър се показа от скривалището си.
— Здравей. Май тук си имаме беглец.
Напрежението изчезна и Джени се разсмя.
— Не устоях на молбата му да дойде с мен. Той може да спи в колата и обещавам, че няма да се ви се пречка.
Рипър размаха умолително опашка, когато Андрю го поглади по главата.
— Не се притеснявайте. Стига да има хигиенни навици, е добре дошъл в къщата.
Джени си промени мнението за Андрю. Май не беше толкова лош, щом харесваше Рипър. Навярно не беше и толкова страшен, колкото очакваше. Тя го последва по стъпалата към прелестната входна врата.
Когато влезе вътре, сякаш се озова в друг свят. Подът беше застлан с персийски килими, стените бяха окичени с картини и огледала в позлатени рамки. Върху безупречно полираните масички бяха поставени кристални вази с цветя. Между тях имаше старинни порцеланови съдове и сребърни купи. Джени застана под великолепния полилей и с вроденото си чувство за красота не можа да не се възхити на начина, по който кристалните капчици отразяваха светлината върху стените и тавана.
— Дядо ми го е донесъл от Венеция. Полилеят е принадлежал на богат венециански благородник — отбеляза с гордост Андрю.
— Не бих искала да съм тази, която ще го чисти — отвърна с пренебрежение Джени.
— За тази работа имаме слуги — подметна лаконично той. — Елате, ще ви заведа до стаята ви.
— Нямате ли слуги и за тази работа? — Лекият сарказъм на Джени беше завоалиран от усмивката на лицето й.
Той я погледна със сериозно изражение.
— Да, имаме, но това е първото ви идване в Караджонг и си помислих, че ще се зарадвате, ако аз лично ви покажа стаята.
Джени извърна погледа си, засрамена от язвителността си, и го последва по извитото стълбище.
— Прислужницата ще ви разопакова багажа — каза Андрю и остави раницата и роклята на леглото. — Банята е зад тази врата. Когато се приготвите, слезте долу да ви запозная с останалите от семейството и с другите гости. Няма нужда да ви казвам, че с нетърпение чакат да видят новата собственичка на Чаринга.
Усмивката му беше топла и засилваше хубостта му — ако Джени не познаваше другата страна на неговия характер, щеше да изпадне в заблуда и да реши, че той е много приятен събеседник. Тя му благодари, изчака го да излезе от стаята и се наведе да погали Рипър.
— Тук е по-различно от това, с което си свикнал, а, момчето ми?
Джени погледна кремавите брокатени завеси и покривката от същия плат върху леглото. Лъскавият под беше застлан с дебел светъл килим — идеален фон за масивните викториански мебели. Тя се приближи към тоалетката, където бяха подредени кристални шишенца с парфюми, а в една керамична синя купа, дело на прочутия Уеджууд, бяха сложени малки сапуни във формата на розички. Парфюмите бяха на Балман, Шанел и Диор. Домакините й обичаха да демонстрират щедростта си, но човек не можеше да не си помисли, че зад разточителното посрещане има някакъв скрит умисъл.