Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Том загуби доста овце на едно от по-ниските пасища, но неговото стадо беше много по-голямо от това на Матилда и той се смяташе за късметлия, че се е отървал само с тази загуба. Матилда купи един от неговите коне, за да замести Лейди и животът започна неизбежния си цикъл от събиране на стадата, размножаване, стригане и продажба на вълната.
Матилда свикна да ходи на гости на Том и Ейприл поне няколко пъти месечно. Новините от Европа не бяха добри. Министър-председателят Мензес предупреждаваше, че Австралия може да бъде въвлечена във войната, ако Хитлер продължи настъплението си в Европа.
— Том, как ще се отрази у нас нападението на Хитлер над Полша? — Тримата седяха напрегнато в кухнята в една септемврийска вечер на 1938 година. — Защо войната в Европа трябва да засяга Австралия?
— Ние също ще бъдем въвлечени в нея — отговори той замислен, — предполагам, защото сме част от Британската общност. Чембърлейн трябва бързо да направи нещо по този въпрос.
В кухнята настъпи тишина, Ейприл спря да плете и пребледня.
— Том, нали няма да се наложи да ходиш? Ти си необходим тук във фермата. Ако избухне война, страната ще има огромна нужда от вълна, катран, овче месо и лепило.
Гласът й звучеше тревожно. Тя погледна с надежда към съпруга си, но той не отвърна на погледа й и изключи радиото.
— Зависи как ще се развият нещата, мила. Един истински мъж не може да си седи спокойно, докато другарите му се излагат на куршумите. Ако ме мобилизират, ще отида.
Матилда и Ейприл се спогледаха ужасени.
— Ами Уилга? Не можеш да заминеш ей така — каза рязко Матилда. — И какво ще стане с Ейприл и децата? Как мислиш, че ще се справят без теб?
Том се усмихна.
— Не съм казал, че със сигурност ще замина. Просто казах, че ще отида, ако се налага. Възможно е изобщо да не започне война.
Матилда забеляза искриците на вълнение в очите му и разбра, че думите му не значеха нищо. Той се палеше само при мисълта за предстоящата война и нямаше търпение да дочака мобилизацията. Тя погледна към Ейприл и разбра, че и тя бе забелязала същото, защото лицето й бе по-бледо от всякога, а ръцете й, като никога, лежаха бездейни в скута й.
Матилда прехапа устни и си помисли, че сега е моментът да им върне жеста за всичките години, през които й бяха помагали. Някога се бе заклела да го направи, бе дошло време да изпълни обещанието си.
— Том, ако заминеш, аз ще се грижа за Уилга. Овцете могат да се съберат в едно стадо и ще ги стрижем в твоята стригачница. Да се надяваме, че ще останат мъже във фермата. Ще се оправим някак до завръщането ти.
Ейприл избухна в сълзи и Том я прегърна, за да я утеши. Матилда излезе от стаята и отиде на ливадата. Имаха нужда да останат сами — а на нея й бе необходимо спокойствие, за да обмисли положението.
Тя се спря за момент и се загледа в конете, а после погледна към небето. То изглеждаше така, сякаш беше безкрайно, и почти обгръщаше тази шепа земя в звездната си прегръдка. Трудно беше да повярваш, че същото небе е надвиснало и над разкъсваната от война Европа. Там някъде мъжете се биеха и умираха. Жените оставаха сами със селскостопанската работа, а момчетата бяха твърде малки, за да им помагат. Старците пък вече нямаха сили да се борят със земята. За първи път от много години насам бе доволна, че не е мъж и че не трябва да напусне Чаринга, за да се бие на чужда земя.
Тя потрепери. Беше решена да направи всичко по силите си за Ейприл и момчетата, но още помнеше колко труден бе животът на майка й по време на Първата световна война и нека Бог да им е на помощ, ако този ужас се повтореше отново.
Глава 14
Денят бе към края си и светлината вече не бе подходяща за рисуване. Джени подреждаше платната до стената и почистваше четките, когато чу лая на Рипър. Тя се обърна и почувства приятна тръпка на изненада от появата на Брет на прага на стаята.
— Здравей. — Нещо бе станало с гласа й, защото прозвуча прекалено тихо и немощно. Тя се изкашля и се усмихна. — Връщаш се по-рано.
Брет отвърна на усмивката й, свали шапката си и попи потта от челото си.
— Виждам, че не си си губила времето. — Той кимна с глава към платната до стената и подсвирна учудено. — Сигурно си работила много бързо.
Джени се извърна към платната. Неочакваната му поява я смути, беше й нужно малко време, за да преодолее въздействието на тези сиви очи и да се успокои. Чудеше се какво й става? Беше нервна като някоя ученичка.