Последният валс на Матилда

Джени сви рамене примирено и свали ризата и панталона.

— Как се казваш?

— Жасмин, госпожо. — Дрехите бяха в ръцете й и тя стоеше вече на прага на стаята.

Джени въздъхна и с бавни крачки се запъти към банята. След като нямаше какво да облече, имаше време да покисне във ваната, преди да слезе при семейство Скуайърс и другите гости.

Тя отвори вратата и ахна: хем стресната, хем развеселена. Банята беше толкова пищна, че можеше да я объркаш с тази в някой публичен дом. Кранчетата имаха формата на златни делфини, плочките бяха италиански и рисувани ръчно. В една ниша в ъгъла стоеше статуята на Венера Милоска, заобиколена от шишенца с ароматни соли. Пухкавите хавлиени кърпи висяха на пръчка, която ги затопляше, а светлината от кристалните лампи блестеше върху копринения халат, метнат на будоарен стол в стила на Луи XVI. Очевидно обитателите на Караджонг нямаха навика да се къпят със застояла вода.

Джени затвори очи под нежните струи и се отпусна назад на предвидливо сложената възглавничка. Това определено й харесваше и въпреки че банята беше прекалено помпозна, тя реши да се наслади на обстановката и да се поглези.

Джени загуби представа за времето и когато отвори очи, водата бе станала хладка. Излезе от ваната с голяма неохота, загърна се с една от топлите кърпи и чак тогава видя, че под кичозната Венера имаше кремове за тяло и други козметични продукти, които обаче нямаше време да изпробва, защото закъсняваше.

Жасмин беше сътворила чудо. Панталоните бяха изчеткани и изгладени, а блузата — изпрана. Как, за бога, беше успяла да се справи толкова бързо, остана загадка за Джени, но нямаше време да размишлява, защото часовникът й показваше, че ужасно е закъсняла. Беше изминал цял час, без изобщо да усети.

Облече се бързо и докато си слагаше червило и спирала на миглите, чу как пристигнаха няколко коли и как къщата се огласи от оживени приветствия и разговори. Нервите й се опънаха до крайност. Тя бе една непозната — обект на любопитство и обсъждане. Това изискваше голяма доза смелост.

Джени се огледа в огледалото и си спомни за първата си изложба. И тогава стомахът й се свиваше от притеснение, но тя умело успя да го прикрие под маската на човек на изкуството и игра тази роля, докато не се отпусна. Днес й предстоеше същото, само че вместо художник, тя беше фермер. Новопристигнала, много богата вдовица от града, която беше свикнала със светския начин на живот. Джени си пое дълбоко дъх.

— Ако се справя и този път — промърмори на себе си, — сериозно се замислям дали да не стана актриса.

Тя тръгна да излиза от стаята и Рипър заскимтя с вдигната нагоре глава.

— Стой мирно! — заповяда тя. — Ще те изведа по-късно.