Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— А сега започва веселбата — каза Чарли и посочи с глава към кръчмата. Група мъже вече се бяха скупчили отпред. — До довечера едва ли ще останат много трезви глави.
Джени се обърна към него и тъгата й се стопи при вида на усмихнатото му лице.
— А ние какво ще правим?
— Обратно в Караджонг — каза енергично Чарли, — за да не изпуснем най-хубавите места за пикник.
Водите на река Кългоа се къдреха под лекия ветрец. Когато Джени и Чарли пристигнаха, под дърветата имаше разположени одеяла и кошници за пикник. Децата се къпеха в студената вода на реката и играеха футбол на тревата. Бяха опънати пъстроцветни шатри, около които вече се тълпеше народ. Имаше фокусници, гълтани на огън, боксьори, дебели брадати жени, шатра с лакомства и въртележки.
— Като домакин имам някои задължения, Джени — каза Чарли. — Ако искаш, мога да помоля някого да ти прави компания?
Тя поклати глава.
— Върви, Чарли. Аз ще се поразходя наоколо.
Той я погледна със сериозно изражение и се отдалечи. Въпреки че компанията на Чарли й бе приятна, Джени бе доволна, че той имаше и друга работа. Нямаше търпение да се поразходи сама и да опита от бонбоните и захаросаните ябълки на клечка. Звуците и миризмите на провинциалния панаир я върнаха към детските спомени от Валуна.
Тя си проправи път покрай насядалите около кошниците за пикник хора. Явно всички я познаваха и тя отвръщаше на веселите им поздрави, но за нейна радост не всички я спираха, за да си поговорят. Тя мина покрай палатката с бира, около която имаше голяма навалица. Кошът с празните бутилки вече бе препълнен и купчината нарастваше с всяка изминала секунда. Зад палатката се вихреше разгорещена свада между двама мъже, които се бутаха и блъскаха един друг, но само след минута двамата противници вървяха рамо до рамо и пееха песен на стригачите.
Джени продължи напред, като хапваше с наслада вкусните бонбони и се чудеше дали Брет не е някъде наоколо.
Най-после го съзря да стои в тълпата около ринга с боксьорите. Тя бързо си проправи път между хората, но изведнъж се закова на място. Той беше с Лорейн. Лорейн го държеше за ръката, а Брет я гледаше така, сякаш се чувстваше много удобно в нейната компания. Имаха вид на двойка, която се наслаждава на хубавия ден и на взаимното си присъствие.
Джени се обърна бързо, преди да са я забелязали. Денят, който обещаваше да бъде хубав, някак си загуби своето очарование.
Глава 15
Брет вдигна очи и видя поразеното изражение върху лицето на Джени, преди тя да се обърне и да се отдалечи. Той напълно помръкна, когато осъзна как изглеждаше отстрани тази сцена и се отскубна от хватката на Лорейн. Лорейн се бе появила малко преди това и се бе вкопчила в него като хищник в плячката си. Брет реши да избегне разправиите и изчакваше удобен момент, за да се измъкне.
— Трябва да тръгвам — каза притеснено. — Отивам да нагледам конете.
Лорейн се нацупи.
— Мислех си, че ще бъдем заедно на пикника. Кошницата ми е под дърветата край реката.
— Не мога да ям преди състезанието, Лорейн. — Той забеляза искриците на упорство в очите й. — Освен това обещах на Скуайърс да изпия с тях по едно питие.
— По-вероятно е да си дал обещание на онази Сандърс — подметна подигравателно тя. — Само се излагаш, Брет Уилсън. Жените като нея се интересуват единствено от пари. Обзалагам се, че вече си е паднала по Чарли.
— Не мери другите с твоя аршин, Лорейн — отвърна навъсено Брет.
— Негодник — изплю се тя. — Не знам какво изобщо съм намирала в теб, но ако си мислиш, че работата ти с онази Сандърс е опечена, жестоко се лъжеш. Тя е една от тях. Една от богаташите, а ти си само наемна работна ръка. — Тя радостно се завъртя на пети и се отдалечи, като високите й токчета потъваха в меката пръст на ливадата.
Брет проследи с поглед оттеглянето й. Бе жегнат от думите й. Не смяташе, че е права. Интуицията му подсказваше, че Джени не е като Скуайърс и това, което виждаше, потвърждаваше неговото мнение. Богатството и силата на парите нямаше да й повлияят. Брет се промъкна между тълпата и се отправи към мястото, където обитателите на Караджонг правеха техния пикник.