Последният валс на Матилда

Етън имаше сивкава кожа, носът му беше дълъг и крив, очите му под увисналите клепачи бяха почти безцветни. Набръчканите, покрити с изпъкнали вени ръце, лежаха безжизнено отпуснати върху карираното одеяло, което покриваше коленете му. Тежкият поглед, с който я огледа от глава до пети, беше жив, интелигентен и проницателен.

— Вие ми напомняте за Матилда — каза той гръмко във възцарилата се тишина, наситена с любопитно очакване. — Чудя се дали и вие сте толкова избухлива.

— Само, когато ме предизвикат, господин Скуайърс — бързо отвърна Джени със същия тон и го погледна право в очите. Актрисата, която дремеше в нея прикри изненадата от неочакваната оценка под маската на надменност.

Етън изсумтя и погледна към Чарли.

— Внимавай с нея, сине. Ако поне малко прилича на предшественичката си, ще те изгони от Чаринга с пушка, опряна в гърба ти. — Презрителният му смях беше прекъснат от силна кашлица.

Слаба, елегантна, около шейсетгодишна жена, си проправи път през множеството и донесе чаша с вода. След като му помогна да отпие няколко глътки, тя хвърли гневен поглед към Чарли.

— Нали ти казах да внимаваш да не се вълнува. Много добре знаеш, че не трябва да го предизвикваме.

Чарли стисна лакътя на Джени, сякаш искаше да се защити.

— Баща ми няма нужда някой да го предизвиква. Той просто се забавлява, както си знае.

Жената вдигна вежди и въздъхна.

— Извинете ни, госпожо Сандърс. Сигурно ни мислите за големи грубияни. — Тя протегна ръката си, отрупана с блестящи диамантени пръстени. — Хелън Скуайърс. Омъжена съм за Джеймс, брата на Чарли.

— Джени — отвърна тя на сърдечната усмивка на Хелън, стисна също така силно ръката й и с благодарност се остави да бъде отведена настрана.

— Откакто чу, че сте пристигнали, няма търпение да ви види — каза заговорнически Хелън. — Чарли беше длъжен да ви предупреди за лошия характер на баща си. Съжалявам, ако свекър ми ви е обидил, но веднъж като се разпали, трудно мирясва.

— Не се притеснявайте — усмихна се Джени, но вътрешно още трепереше от шока, причинен от думите му. — Да се надяваме, че ще се успокои достатъчно, за да поговорим за историята на Чаринга.

Тя забеляза особените погледи, които Хелън и Чарли си размениха, но преди да може да каже нещо, Чарли я отведе, за да я запознае с останалите гости.

— Ще имаш и други възможности да разговаряш с него, но засега по-добре да го оставим да се успокои — промърмори той. — Ела да те представя на останалите.

Джени се ръкуваше с хората и се усмихваше. Опитваше се да запомни имената им и роднинските отношения помежду им, докато отговаряше на едни и същи въпроси и казваше едни и същи банални неща. Чувстваше се уязвима под критичните им погледи и изпита благодарност към Чарли, когато най-накрая я изведе на верандата, за да хапнат. Тя отпи от шампанското и се опита да се отпусне. Прислужницата сложи пред нея чиния с пухкави бъркани яйца.