Последният валс на Матилда

През цялото време, докато си събираше багажа в раницата и подреждаше спалнята, Рипър ходеше умърлушен по петите й. Последва я до камионетката и седна в очакване до краката й, докато тя слагаше покритата с плат рокля на седалката до шофьора. Той знаеше, че се готви нещо и подозираше, че няма да участва.

Джени го гушна за последно, преди да тръгне. Рипър щеше да седи в кучкарника, докато я нямаше, и със сигурност щеше да й липсва. Тъжните му кафяви очи я гледаха така умолително, че Джени не можа да устои и след кратко колебание се предаде.

— Е, хайде, малък разбойнико. Скачай вътре, преди да ни е видял някой. — Тя го качи в камионетката и вдигна предупредително пръст. — И внимавай: само едно излайване и ще те сваля.

Цялото му тяло заедно с опашката се завъртя, сякаш разбираше какво му се говори. Джени се качи след него и запали двигателя. Брет беше в другия край на двора и връзваше конете.

— Лягай на пода, Рипър — заповяда Джени. — И двамата ще загазим, ако ни хване Брет.

Кавалкадата от коне и камионетки беше изпратена от двамата мъже, които оставаха в Чаринга. Джени ги настигна при първата порта и вече знаеше, че пътуването няма да бъде лесно.

Пътят към Караджонг бе обсипан с дупки. От конете и превозните средства се вдигаше прах, който се стелеше на талази, залепваше по потната й кожа и я дразнеше. Направи грешка, като си облече новите дрехи.

В продължение на пет часа тя гълта прахта и единствената гледка пред нея бяха каросериите на предните камионетки. С всеки изминат километър другите шофьори караха все по-самонадеяно. Бирата си оказваше своето въздействие, съдейки по резките движения на колите.

Главният вход на Караджонг представляваше наскоро боядисана голяма порта с две крила от ковано желязо, а на дъгообразния връх имаше зелен герб. Това беше внушително въведение, но не можеше да се сравни с гледката на самата къща.

Верандата и терасите в колониален стил изпъкваха на фона на медния цвят на тухлите; около колоните се виеха цветни декоративни тропически и червени ясминови храсти, които придаваха на къщата стил и красота. Поддържаните градини и разкошът говореха за голямо богатство и влияние — също и увереност в собствената им значимост. Всичко беше така, както го беше описала Матилда, и Джени изпита същото смущение. После се сети за смелата защита на Матилда на собствената й земя и разбра, че няма защо да изпитва неудобство. Случилото се преди принадлежеше на миналото. Сега времената бяха други — дойде моментът да изглади нещата — една нова възможност за хората от Чаринга и Караджонг да се помирят.