Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Какво мислиш за картините ми? — попита накрая, докато Брет разглеждаше някои от платната.
Той пъхна ръце в джобовете и се замисли.
— Не разбирам много от такива неща, но ти определено си успяла да уловиш същината на това място. — Той измъкна едно от платната и го сложи на статива. — Тази ми харесва най-много — промълви той.
Джени се отпусна. Лицето й се озари от топла усмивка, докато гледаше пасторалната сцена, изобразяваща стадо овце и няколко овчари, които се грижеха за тях.
— Яздих с помощник-овчарите до пасището, за да нарисувам тази картина. Светлината беше изключителна и ми се искаше да предам същността на Чаринга и нейната магия.
Той я погледна и кимна.
— Мисля, че си успяла. Почти усещам миризмата на овцете.
Джени го погледна, за да се увери, че не й се подиграва, но изражението на лицето му беше сериозно, докато продължаваше да съзерцава картината. Тя се обърна и припряно започна да подрежда четките и да изстъргва боята от палитрата. Не знаеше какво да каже на този висок мълчалив мъж, който стоеше толкова близо до нея, че тя почти усещаше топлината от тялото му. Отсъствието му през тези няколко седмици я накара да осъзнае, че той е част от Чаринга, която имаше голямо значение за нея — вътре в душата й се водеше борба между чувствата, които изпитваше и това, което смяташе за редно и правилно.
— Добре ли прекара почивката си? — попита тя накрая, когато не остана нищо за подреждане и настъпи неловко мълчание.
— Брат ми Джон е болен и би трябвало да постъпи в болница или поне да се махне за известно време от тръстиката, но е голям инат, така че не можах да го убедя да се откаже от тази работа и да промени живота си. Напразно ходих дотам, но се радвам, че се видях с Гил на връщане.
— Искаш ли бира и сандвичи? — каза Джени със запъване и се зачуди защо не можеше да води нормален разговор с този мъж, без да й се свие гърлото.
Изнесе импровизираната вечеря на верандата. Имаше нужда от повече въздух.
Брет я последва и се подпря на перилата, наблюдаваше я, докато сервираше храната.
— Утре е Денят на австралийската армия. На този ден се провеждат конни надбягвания. Мислех си, че ще искаш да дойдеш с мен.
Тонът му беше напълно неутрален и Джени се почувства в свои води. Добре, че преди малко не се показа като пълна глупачка.
— Знам. Провеждат се в Караджонг, нали? Слушах разговорите по радиостанцията. Напоследък това е основна тема.
Той кимна.
— Фермата е най-голямата в областта и по традиция всяка година празникът се провежда там. Веселбата трае три дена, затова си вземи необходимите неща.
Джени се опита да потисне вълнението си и започна да се храни. Възможността да се срещне със семейство Скуайърс бе твърде добра, за да я изпусне.
— Къде ще отседнем? В някое от бунгалата?
— Тъй като си новият собственик на Чаринга, предполагам, че ще те настанят в къщата. — Той я погледна над чашата с бира. — Те ще се чувстват поласкани да им бъдеш гост. Откакто си дошла в Чаринга, оживените коментари по радиостанцията не спират.
— Знам това — засмя се Джени лукаво. — Подслушвах ги. — Тя задъвка сандвича си. — Надявам се, че няма да ги разочаровам. Не съм свикнала с подобна скандална известност.
Брет се усмихна развеселен.
— За да се сдобиеш със скандална известност, трябва да извършиш нещо нередно, Джени. Не мисля, че има опасност да направиш нещо подобно.
Джени се замисли за Етън Скуайърс и сина му и мълчаливо допи бирата си. Навярно можеше да убеди стария Скуайърс да попълни някои от празнотите в дневниците на Матилда. Щеше да й е интересно да разбере защо Чарли така внезапно се е отказал от Матилда.
— Как точно протича празника?
— Първо има тържество в памет на загиналите войници в Уолаби Флатс, после се връщаме в Караджонг за конните надбягвания. На предварителните кръгове се явяват всички желаещи. Почти всеки мъж в Нов Южен Уелс се надява да се класира за финалите, които са на третия ден. Разбира се, организират се няколко пикника, има фойерверки и панаир. Последната вечер завършва с танци в Караджонг.
— Явно всички се забавляват много на този ден.
Брет се усмихна.
— Така е. На жените им харесва не по-малко; отколкото на мъжете, защото имат възможност да се издокарат и да поклюкарстват.