Дни на кръв и звездна светлина

Колко тежък и втренчен стана погледът му, как се изопнаха чертите на лицето му. Гневът му беше леден. Той нямаше отговор. Или поне не добър отговор. "Бием се, за да убиваме – можеше да отговори. – Убиваме за отмъщение. Няма бъдеще пред нас." Кару усети, че и останалите химери са застинали в очакване и се запита колко от тях ще бъдат удовлетворени от един такъв отговор. Колко от тях вече бяха загубили надежда за нещо повече и колцина ще открият още едно зрънце от нея, когато научат какво беше сторил Бримстоун.

– Бъдеще – проговори Тиаго след дълго проточилото се мълчание. – Веднъж те чух да говориш за бъдещето. Тогава лежеше в прегръдките на ангела, твоя любовник, и двамата крояхте как да убиете мен.

"Аха, ясно", помисли си Кару. Много ловко отбягва въпроса. За воините наоколо този образ – преплетените тела на една химера и един серафим – можеше изцяло да заличи смисъла на нейния въпрос.

– Никога не съм била съгласна с такова решение – отвърна тя и това беше истина, но все пак почувства, че разпаленото от нея любопитство помръква; щеше да загуби и незначителната територия, която може би беше отвоювала. – Отговори на въпроса ми – настоя тя. – Накъде ни водиш? Как си представяш бъдещето ни? Ще оцелеем ли? Ще си възвърнем ли земите? Ще живеем ли в мир?

– Земи? Мир? За това трябва да питаш императора на серафимите, Кару, не мен.

– Значи, отговорът е: "Зверовете трябва да умрат". Всички отлично знаем каква е неговата цел. Само че Войнолюбеца никога не се е доближавал толкова до нея, както го правиш ти сега. Тези смразяващи убийства причиняват още по-голямо зло на народа, който ти изостави. – А после се обърна към войниците в двора: – Изобщо опитахте ли се да спасите някои от химерите, или вече всичко е просто въпрос на мъст? Само гледате да избиете колкото може повече ангели, преди самите вие да паднете убити. Толкова ли е просто? – Едва се удържаше да им разкрие истината какво е направил отрядът на Болейрос и какво са видели неговите войници в Хинтермост, но беше невъзможно да издаде тази тайна. Какво ли би направил Тиаго, ако знаеше?

– Нима мислиш, че има друг път, Кару? – Той поклати глава. – Кое в тяхното дружеско отношение те накара да повярваш, че искат да се сприятелим? Има един-единствен начин да спасим химерите и той е като избиваме ангели.

– Като ги избием всичките – поправи го тя.

– Точно така, Кару, като ги избием всичките. – Унищожителен поглед. – Знам, че ти е много трудно да чуеш това, след като и твоят любовник е сред тях.

Той винаги щеше да ѝ го навира в очите, но странно: колкото по-често го повтаряше, толкова по-малко се срамуваше тя. Какво толкова страшно престъпление беше извършила, освен че се влюби и мечтаеше за мир? Бримстоун вече ѝ беше простил. Нещо повече – беше повярвал в нейната мечта. А сега ѝ се беше доверил – не на Тиаго, а на нея – да открие начин нейният народ отново да се възроди.