Дни на кръв и звездна светлина

Всички пожертваха себе си, та някой ден, в едни по-добри времена, останалите да познаят отново живота.

Ето с тази мисъл се въоръжи на сутринта Кару, както и с обичайните си оръжия: сърповидните остриета, затъкнати в ножници на хълбоците и малкия нож, пъхнат в ботуша. Заедно с Исса се спуснаха във вътрешния двор. Там Тиаго и неговите воини, вече отдавна будни, се събираха в чистия прохладен въздух; няколко въоръжени отряда бяха готови да отлетят. Единият от тях беше на Амзалаг и Кару почувства как сърцето ѝ се устремява към смелия воин. Искаше да сподели онова, което има да казва, само с него и с още неколцина, които щяха да са най-силно повлияни от тази вест.

Амзалаг имаше деца. Или поне беше имал, преди Лораменди да падне.

– Ще ударим северно от столицата – нареждаше Тиаго. – Там градовете са зле укрепени и рядко се охраняват. Ангелите по тия места не са виждали битка от стотици години. Баща ми позволи острието на меча му да хване ръжда. Предпочете да мине в отбрана. Но сега не ни остана какво да защитаваме.

Това беше дръзка и самонадеяна реч и някои от войниците я посрещнаха мълчаливо, пристъпвайки от крак на крак. Излизаше, че Тиаго обвинява Войнолюбеца за разгрома на техния народ.

– Напротив, имаме какво да защитаваме – извиси глас Кару, излизайки изпод свода, откъдето по-рано беше наблюдавала скришом приятелската схватка между Зири и Иксандер. Тиаго извърна доброжелателната си маска към нея; колко изтъняла бе тя сега, колко неубедителна.

– Кару – започна той, оглеждайки се наоколо за Тен, предателката наивница. Кару я беше мярнала с периферното си зрение, идвайки насам.

– Има още животи, които можем да спасим – продължи Кару. – Има и друг избор пред нас. – Това бяха думи на Акива. Осъзна го в мига, в който ги произнесе. Цялата пламна, макар никой да не подозираше, че повтаря като папагал казаното от Бича за зверовете. Какво пък, нали беше истина. Той дори не подозираше колко истина има в тях.

– Избор ли? – Погледът на Тиаго беше хладен, твърд.

Ръката на Тен се вкопчи в китката на Кару.

– Спомняш ли си избора, за който стана дума вчера? – ниско изръмжа вълчицата.

– За какъв избор говориш, Тен? – високо и ясно попита Кару. – Дали не става дума за избора между Зузана и Мик и кой от двамата пръв да убиеш? Аз избрах и двамата да останат живи. Те сега са далече от лапите ти. Махни си ръцете от мен. – Кару освободи ръката си със силно дръпване и се обърна към насъбралите се. Забеляза известно объркване; Тиаго и Тен си размениха погледи. – Изборът, за който аз говоря, е да защитим невинните си събратя от серафимите, вместо да избиваме техни невинни жители.