Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Наведох се към нея в тъмното и казах:
— Повикайте Мортимър. Искам да му задам един въпрос.
Едната от тръбите звънна леко и принцесата каза нещо, което не разбрах.
— Мортимър Л. ми трябва — настоях аз.
Нещо изкъркори в тръбата, едва различимо.
— Той се мъчи да се свърже — чу се гласът на госпожица Литълпо, — но вибрациите са слаби.
— Искам да му задам един въпрос — повторих аз. — Повикайте Мортимър. Мортимър Л., вие го знаете, „Л“-то е първата буква на Лонзо.
Вибрациите все още бяха слаби.
— Искам да го попитам за самоубийството.
Вибрациите, изглежда, съвсем отслабнаха, защото вече не се чуваше никакъв звук.
— Повикайте Мортимър — казах аз. — Искам да го попитам за застраховката. Искам да го попитам и за последното му писмо.
Този път вибрациите очевидно бяха достигнали страшна сила, защото тръбата издрънча на масата и тупна на пода, зад масата се чу скърцане и тропот и когато електрическата лампа светна внезапно, госпожица Литълпо стоеше до вратата с ръка на ключа и ме пронизваше със зачервените си очи, а дъхът й излизаше със свисък между старите зъби.
— Вие ме излъгахте — каза тя, — излъгахте ме.
— Не, не съм ви излъгал — отвърнах. — Казвам се Джек Бърдън и ме изпрати госпожа Далзъл.
— Глупачка — просъска тя. — Глупачка, да ми изпрати такъв… такъв.
— Тя реши, че всичко е наред. И не е чак такава глупачка, щом поиска двайсет и пет долара. — Извадих портфейла си, измъкнах от него няколко банкноти и й ги показах. — Може би не всичко е наред — казах, — но тези книжки винаги са в ред.
— Какво искате? — попита тя, а очите й шареха ту към лицето ми, ту към зелените банкноти.
— Вече казах — отвърнах. — Искам да говоря с Мортимър Лонзо Литълпо. Стига да можете да го свържете с мен.
— Какво искате от него?
— И това казах. Искам да го попитам за самоубийството.
— Това беше нещастен случай — каза мрачно тя.
Извадих една банкнота и я поднесох към нея.
— Погледнете — казах, — това са сто долара. — Сложих банкнотата на масата и я побутнах към нея. — Вижте я добре. Тя е ваша. Вземете я.
Тя гледаше стресната банкнотата.
Извадих нови две.
— Още две — казах, — също като тази. Триста долара. Ако успеете да ме свържете с Мортимър, тези пари ще бъдат ваши.
— Вибрациите — измънка тя, — понякога вибрациите.
— Да — казах, — вибрациите. Но сто долара подобряват много вибрациите. Вземете тази банкнота. Тя е ваша.
— Не — изхриптя тя бързо, — не!
Взех една от двете банкноти в ръката ми и я сложих върху другата на масата.
— Вземете ги — настоях — и стига с тия вибрации. Не ви ли трябват пари? Спомняте ли си да сте се наяли добре някога? Вземайте парите и говорете.
— Не — промълви тя, вторачила се в банкнотите, после заотстъпва към стената и хвана дръжката на вратата, като че се готвеше да избяга. Сетне впи поглед в мен, проточи врат и каза: — Знам… знам… вие сте от застрахователната компания и се мъчите да ме подведете.
— Имате грешка — отвърнах. — Но аз зная за застраховката на Мортимър. След самоубийство застраховка не плащат. Затова вие…
— Той — изсъска тя и хлътналото й лице се изкриви в гримаса, която би могла да бъде израз на мъка, на гняв, на отчаяние или дявол знае на какво, — той е теглил заеми срещу застраховката… изтеглил я е, кажи-речи, цялата… и нищо не ми е казал… той.
— Напразно лъжете — възкликнах. — Вие сте получили застраховката, само че много малко е било останало за получаване.
— Да — каза, — много малко. Той ме остави така сама… остави ме без пари, само с това… с това. — И тя обгърна с поглед стаята, изпочупените мебели, мръсотията и потръпна, сякаш за първи път влизаше тук и виждаше тази мизерия. — Да… само с това.
— Триста долара ще ви дойдат добре — казах и кимнах с глава към двете банкноти на кадифената покривка.