Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Няма изгледи да стане лесно, братко — каза Греблото. Бяха пропълзели до върха на едно възвишение на половин миля от вилата. — Ако търсех подходящо място за грабеж, това бих го подминал.
— Ще влезем с бой — каза Лекран.
— Това ще ни струва скъпо — предупреди Греблото. — А не можем да си позволим да губим много мечове.
Френтис изпъшка. Предната вечер беше започнал да взема отново лекарството против сън на брат Келан и предизвиканото от него главоболие го изнервяше. Затова се изкушаваше да отстъпи пред желанието на Лекран да се бие. Тъкмо се канеше да заповяда да се качват по конете, когато дойде Иллиан с алпиранското момиче.
— Братко — каза Иллиан, — нашата новобранка има да съобщи някаква информация, но моят волариански е прекалено лош, за да разбера какво иска да каже.
Момичето пребледня, когато Френтис и двамата мъже се обърнаха към него, и сведе поглед.
— Как се казваш? — попита я Френтис на алпирански.
Тя вдигна очи, на устните ѝ заигра слаба усмивка и той се зачуди откога ли не е чувала родния си език.
— Лемера.
— Думите ти са ценни, Лемера — каза той, като мина отново на волариански. — Говори.
— Била съм тук. — Тя посочи към вилата. — Господарят прати мен и още две. Ние бяхме… забавление за сина на собственика за рождения му ден. Беше преди почти година.
Френтис се обърна към Лекран, който се ухили и каза:
— Добре че запазихме варитайските брони.
Дадоха само една жертва — един младеж от новоосвободените поданици на Кралството, който прояви прекалено голяма смелост, когато Иллиан ги поведе да прехвърлят стената, пазеща вилата от юг. Главната къща вече бе паднала и останалите варитаи бяха изтласкани в централния двор, наредени в плътен кръг около своя господар и семейството му. Господарят беше допуснал грешката да излезе да ги приветства на входа, но широката му усмивка изчезна, когато черната копринена маска на Текрав падна от лицето му, а брадвата на Лекран посече най-близкия варитай. Въпреки смайването си господарят съобразяваше достатъчно бързо, за да организира някаква защита, преди да се скрие вътре, макар и не толкова бързо, че да организира бягство, което би трябвало да му е първият приоритет.
Френтис беше изтеглил бойците си на разстояние от плътната групичка варитаи и бе пуснал в действие стрелците, когато хората на Иллиан прехвърлиха стената. Младежът се втурна срещу варитаите без броня и въоръжен само с малка брадвичка. На лицето му гореше омраза, трупана през всичките месеци на пленничеството му. Успя да забие брадвичката в черепа на един варитай, преди да бъде посечен. Все пак развали строя им достатъчно, за да могат другите да нахлуят — мъжете размахваха тояги и брадви, а момичетата мушкаха с кинжалите, които им бе раздала Иллиан. Френтис изруга, вдигна меча си и поведе своите бойци в мелето. Лекран нададе радостен вик, метна се напред и повали един варитай, стъпи с два крака върху нагръдника му и замахна с брадвата.
За няколко мига всичко свърши: варитаите бяха избити до един, заедно с господаря и семейството му. Господарят лежеше върху телата на жена си и сина си — момче, което не можеше да е на повече от петнайсет.
— Опитах се да ги удържа, братко — каза Иллиан, навела разкаяно глава. — Но хората от Кралството са изпълнени с ярост, а другите не разбират и една моя дума.
Укорът замря върху устните му, щом видя явния ѝ страх.
— Съберете оръжията и броните — каза ѝ той. — После претърсете вилата. Занесете всички документи, които намерите, на Трийсет и четири.
Греблото извика към него от върха на западната стена:
— Идат ездачи, братко.
Френтис се втурна навън, където Ренсиал чакаше на коня си с изтеглен меч, метна се на своя кон, откачи лъка от седлото и каза:
— Е, инструкторе. Ще почваме ли?
Успяха да заловят двама от ездачите живи, и двамата загубили съзнание при падането от конете си, когато мечът на Ренсиал ловко сряза ремъците на седлата им. Френтис се погрижи за останалите с лъка си.
Както беше обещал, той даде пленниците на Плетача. Вейлин му бе намекнал, че умът на човека е объркан, и поведението му по време на пътуването до голяма степен потвърждаваше това, затова на Френтис му се стори странно да види мрачното разбиране върху лицето му, докато оглеждаше двамата варитаи.
— Голяма болка — каза той тихо.
— Болката може да донесе свобода. — Френтис вдигна чантата с лонакския еликсир. — Мен ме освободи. Ще освободи и тях, с твоя помощ.
Писъците бяха ужасни, извисяваха се в нощното небе, докато хората му се бяха събрали в двора да похапнат от плячкосаната храна. Освободените роби посрещнаха свободата си още по-неохотно от тези в първата вила, неколцина даже се разплакаха, като видяха трупа на господаря си.