Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Maрк внимателно затвори бележника на Малвина.
– Откъде знаеш всичко това?
– Слушах по другия телефон. Знам как да ги накарам да забравят за мен. Имам талант за това.
– А баба ти повярва ли му?
– Нямам представа. Може и да е имала съмнения, но се съгласи да му даде парите. Въпреки всичко. Не ѝ пука за парите. Гран-Дюк я мота цели осемнадесет години. Един ден повече или по-малко...
– Ами ти?
– Какво аз?
– Повярва ли на Гран-Дюк?
Лицето на Малвина се скова:
– Ами ти да не би да му вярваш? Да разреши случая, ей така, като с вълшебна пръчица, точно преди часовникът да удари полунощ. Мислиш ли, че на подобно нещо може да се вярва?
Maрк не отговори. През прозореца се виждаха ябълковите градини по долината на Си, които бяха заменили царевичните поля.
Малвина се обърна към Марк и продължи тихо:
– Отидох у Гран-Дюк, за да поговоря с него. Да му кажа да престане да се гаври с нас. Да му обясня, че всичко е свършено. Че Лиз-Роз е вече на осемнадесет години и има правото да взема решения сама. И ти като мен си прочел цялото разследване. Знам подробностите. Гривничката, пианото, пръстена... Няма снимка! Ти го каза сам в „Розре“. Жива е Лиз-Роз. Емили е изгоряла в самолета преди осемнадесет години. Можеш да го кажеш на баба си. Така мислиш, нали? А и тя мисли така, нали?
Да. Марк мислеше така. Малвина бе напълно права.
– Ако не си ти, кой тогава е убил Гран-Дюк? – попита Марк.
– Нямам никаква представа. Пет пари не давам!
– Ами баба ти? За да не му плати?
Mалвина се изсмя:
– За петдесет хиляди франка? Измисли нещо друго...
Maрк изчака малко, преди да зададе още един въпрос:
– Гран-Дюк казал на баба ти, че възнамерява да събере доказателствата?
– Да. Разправяше ѝ, че щял да ходи да рови в някакво свърталище на брега на Ду, близо до Мон Терибъл. Баба ми трябваше да изпрати там остатъка от парите.
В Юра? Където е ходел на поклонение? През октомври?
По каква идиотска причина?
– Какво е щял да прави там? – попита Марк. – Щял е да търси обещаните на баба ти доказателства ли?
– Подиграваше се с нас! Това е всичко.
Mарк не ѝ отговори, а стана и старателно прибра маузера в джоба на сакото си и подаде малкия бележник на Малвина.
– Значи – без лоши чувства?
– Заври си ги някъде!
87 Група индиански племена в Перу и Еквадор, които чрез специална техника смалявали главите на враговете си, убити по време на война. Смятали, че чрез този ритуал ще приемат в тялото си силата на душите им и така ще се защитят от неприятелите си – бел. прев.
46
2 oктомври 1998 г., 18 часът и 10 минути
Mарк се върна на мястото си. Мина мълчаливо покрай тийнейджъра със слушалките на ушите и покрай заспалия дебелак, който бе изхлузил двете си обувки марка „Док Мартенс“ под седалката.
Влакът Руан–Париж прекосяваше Лонгвил-сюр-Си.
И последните ябълкови дървета изчезнаха посред океан от жълта царевица и рапица. Щяха да пристигнат в Диеп след по-малко от четвърт час.
Марк седна и жадно изпи повече от половината бутилка вода „Сан Пелегрино“. Увери се, че маузерът е все още в джоба му, и погледна към дъното на вагона. Малвина очевидно бе крайно изтощена, защото не бе помръднала от мястото си. Марк трескаво извади тетрадката на Гран-Дюк. Бе решил да приключи с четенето. Оставаха му по-малко от пет страници.
Всичко ставаше много бързо. Ако не искаше да полудее, трябваше да преодолява една по една криволичещите извивки на тази адска спирала колкото се може по-спокойно, дори да не знаеше накъде го водят безкрайните мистерии. А когато затвореше тетрадката, щеше да е настъпило времето да разсъждава върху разкритията на Малвина и върху последното пламъче от разследването на Гран-Дюк, което той бе извадил като фокусник от шапката си, преди да бъде обречен на вечно мълчание.
Дневникът на Кредюл Гран-Дюк
През 1995 година Матилд дьо Карвил отправи към мен молба. Направи го съвсем естествено. Поиска да сравня ДНК анализа от кръвта на малката Емили Витрал с кръвта на семейство Дьо Карвил. Имах връзки в полицията, а и тя знаеше, че съм се сближил със семейство Витрал. Поставете се на мое място. Как да откажа подобно нещо? Разбирате, че не бе лесно да бъда една вечер доверен гост на семейство Витрал, а на другата да разказвам всичко в дома на Дьо Карвил. Задникът ми висеше между два стола, както се досещате. Но да не влизаме в подробности, на вас не ви пука за душевното състояние на някакъв шпионин в депресия. И сте напълно прави!