Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Знаеш ли какво им казах? Казах им, че нямат шанс. – Той понижи глас, задържайки измъчения й, изнурен поглед. – Защото аз ще се оженя за теб. – Обеща й той. – Някой ден. Ще се оженя за теб. Ще бъда благосклонен и ще ти позволя ти да избереш датата, дори да е след десет години. Или двайсет. Един ден обаче ще ми станеш съпруга.
Зелените очи се присвиха в нещо като женско възмущение и недоволство.
Той повдигна рамене.
– Как ти звучи принцеса Лизандра Ашривер?
Драконът изпуфтя. Разведрено. Все така уморено, но... и разведрено.
Тя отвори уста, като че се канеше да проговори, но осъзна, че не е способна в това си тяло. Измежду огромните й зъби се процеди кръв и тя потрепери от болка.
Чу се прашене и шумолене на храсталаци и пред него се появиха Елин, Роуан, баща му и Фенрис. Всичките мокри до кости, покрити с пясък и пребледнели като смъртници.
Кралицата му се спусна към Лизандра със стон и се хвърли на пясъка пред нея, преди Едион да я е спрял.
Лизандра обаче само потрепери, когато Елин сложи ръка върху люспите й и заповтаря:
– Съжалявам, толкова съжалявам.
Фенрис и Гавриел, който навярно бе спасил живота й, известявайки я с усиления си глас къде е уивърнът, останаха до горичката, а Роуан се приближи да огледа раните й.
Фенрис забеляза погледа на Едион, предупредителния гняв, изписан по лицето му, който му даваше да разбере, че никой от двама им не бива да се приближава до хамелеонката, и каза:
– Страшен изстрел, приятел.
Баща му кимна в знак на съгласие.
Едион не им обърна внимание. Запасите от магия, които братовчедка му и Роуан бяха изчерпали преди малко, вече се попълваха. Раните на хамелеонката се затваряха една по една. Бавно – болезнено бавно, но... кървенето спираше.
– Загубила е много кръв – отбеляза Роуан. – Прекалено много.
– През целия си живот не съм виждал такова нещо – пророни Фенрис.
Никой от тях не беше.
Елин трепереше, долепила ръка до люспестата кожа на приятелката си, лицето й беше толкова пребледняло и сломено, че суровите думи, които Едион й беше приготвил, се оказваха ненужни. Кралицата му знаеше цената. Беше й отнело толкова дълго да повери нещо на когото и да било от тях. Ако той й се развикаше точно сега, колкото и да му се искаше... Елин навярно нямаше да им възложи друга мисия. Защото, ако Лизандра не беше във водата, когато всичко се беше объркало толкова...
– Какво стана? – пророни той, улавяйки погледа на братовчедка си. – Какво стана, по дяволите?
– Загубих контрол – отвърна дрезгаво Елин.
И сякаш не можеше да се сдържи, докосна мястото между гърдите си, където през бялата й риза прозираше Амулетът на Оринт.
Веднага му просветна. Досети се какво точно носеше тя около врата си. Какво щеше да привлече вниманието на Ролф върху картата му – нещо, толкова близко до Валгите, че щеше да дойде на бегом.
Досети се защо е било толкова важно да рискува всичко, за да го вземе от Аробин Хамел. Защо и сега беше използвала Ключ на Уирда, който едва не беше избил всички им...
Вече трепереше, гневът му започваше да го надвива. Роуан обаче му се озъби с тих, злобен глас:
– Остави го за по-късно.
Защото Фенрис и Гавриел ги наблюдаваха с осезаемо напрежение.
Едион му изръмжа в отговор. Роуан му отвърна със студен поглед, който му казваше, че ако дори загатне какво носи кралицата им, ще изтръгне езика му. Буквално.
Едион потисна гнева си.
– Не можем да я пренесем, а е твърде слаба, за да се преобрази.
– Тогава ще изчакаме да събере сили – предложи Елин.
Тя отправи поглед към залива, където в момента качваха
Ролф на един от спасителните кораби. И към града отвъд, който още тържествуваше.
Победа, но на косъм. Малкото оцелели мисенианци, спасени от един от отдавна изчезналите им морски дракони. Елин и Лизандра бяха оплели древните пророчества, превръщайки ги в очевиден факт.
– Аз ще остана с нея – каза Едион. – Вие се справете с Ролф.
– Мога да донеса провизии от наблюдателницата – предложи баща му иззад него.
– Добре – съгласи се той.
Елин се изправи на крака със стон, но сведе очи към него, преди да поеме протегнатата ръка на Роуан.
– Съжалявам – пророни тихо.
Едион знаеше, че говори от сърце. Въпреки това не благоволи да й отвърне.
Лизандра простена, запращайки вибрации нагоре по краката му и чак до стомаха му, и той се извърна към хамелеонката.
Елин си тръгна, без да каже нито дума повече.
***
Пумата се скри в шубрака и остана там, докато Вълкът бдеше над дракона, проснат на плажа.
Синът му не помръдна оттам часове наред. Докато отливът чистеше пристанището от кръвта. Докато корабите на пиратския лорд изпращаха оцелелите си врагове към всепоглъщащите сини дълбини. Докато младата кралица се връщаше към града в сърцето на залива, за да се справи с последиците от действията си.