Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Правя това, което иска от мен Малиен! — свирепо натърти Каран. — А и как Мейгрейт би могла да направи положението ни още по-лошо?
— Май няма накъде да се влоши повече — изсумтя сърдито Тенсор.
— Тогава спази обещанието си!
— Така да бъде. Постъпих непочтено и с тебе, и с нея, все ми е криво оттогава. Какво искаш?
— Можем ли да влезем в Шазмак незабелязано?
— Има и пети път — прошепна Тенсор отмалял. — Сега аз съм единственият сред живите, който го знае. Не е използван от две хилядолетия. Тогава бяхме в разцвета си. Нямаше нищо, което да ни се опре. Но днес може и да е порутен. За последен път го огледах преди петдесет години. Никога не е бил предназначен за влизане, а само за напускане на града. Заложени са капани, с които трябва да се справиш. Уви, не ги помня добре. Невъзможно е да проникнеш оттам сама.
— Опиши ми ги по-бързо!
— Слушай ме внимателно.
Обясни й откъде да мине, от какви клопки да се пази, за да не я погубят. Накрая свали от шията си дълъг, сложно оформен ключ на дълга верижка.
— Дори не мога да ти обясня защо го запазих. Ще ти начертая и схема. — Нанесе няколко трудни за разгадаване завъртулки на мърляво парче хартия. — Запомни я наизуст и я скъсай. Ох, какво ме прихваща?… Шазмак е изгубен завинаги. Но ако минаваш по този път, води още някого. И нека да е висок!
Каран се върна припряно в стаята, където Лиан спеше кротко. „Как ми се иска да тръгнем заедно за последен път! Но това пътуване не е за тебе. Само бих те повела на смърт.“ Тя се наведе и го Целуна по устните. Без да отваря очи, Лиан се усмихна и протегна Ръце към нея.
Каран пусна раницата на пода и се долепи до него. Толкова топло и хубаво… Не й се тръгваше, но ако сега не се надигнеше от леглото, нямаше да се престраши. Целуна го пак и се изправи.
— Довиждане, Лиан — прошепна му тя.
Втурна се към стаята на Мейгрейт, защото се забави прекалено. Отвори тихичко вратата. Леглото беше празно, а дрехите ги нямаше.
Каран се прокле, че я остави без надзор. Застави се да разсъждава хладнокръвно. Тъй и не бе извадила от раницата си снаряжението и зимните дрехи за прехвърлянето в Салудит. Щяха да и послужат и в планините. Пак се устреми към своята стая, за да я вземе. И тогава си спомни, че там няма храна. Жалко, но не биваше да губи нито секунда повече. Мейгрейт може и да бе излязла преди час.
Трополенето на краката й ехтеше по коридора. Свърна зад ъгъла и налетя на Шанд, който държеше някакъв лист.
— Мейгрейт я няма! — избълва задъхано. — Мисля, че е на покрива. Иска да отиде в Шазмак!
Продължи, като прескачаше по три стъпала наведнъж. Зърна Мейгрейт в мрежа от светлина, но не устойчива и бяло-синя. Тази примигваше ярко в червено и оранжево, съпроводена от цвърчене. Каран изобщо не се подвоуми. Препусна с все сила и изкрещя:
— Спри!
Сиянието проблесна, сетне стана по-мъждиво, а фигурата на Мейгрейт избледня.
Шанд се развика от последното стъпало:
— Мейгрейт, недей! Трябва веднага да видиш това…
Каран се гмурна с главата напред в светлината. Разнесе се плашещ пукот, тялото й подскочи във въздуха, после и тя изчезна с последните нишки от блещукащата мрежа.
Шанд дотича, но бе останал само лютив полъх, който вятърът бързо разпръсна. Той сведе поглед към листа в ръката си и изреди куп цветисти ругатни.
34. Каркарон
Мейгрейт се събуди скоро след излизането на Каран. Почувства се несравнимо по-добре въпреки пулсиращата болка в рамото. Щом й се откри възможност да се измъкне, тя се възползва незабавно. Облече се и отиде на бегом в складовете. Приложи съвсем мъничко сила, за да разбие ключалката, натъпка раницата си с храна и се качи на покрива.
По стълбите не срещна жива душа, което беше добре за околните, защото не би позволила никому — на враг или приятел — да я възпре. Горе се подготви внимателно. Не забравяше предупреждението на Игър. Канеше се да отвори трети портал само за ден и половина, а пък се добавяше и произшествието със златната флейта… Подлагаше се на голям риск, но искаше непременно да се добере до Шазмак преди Фейеламор.
Естествено, нямаше начин да се прехвърли направо в завзетия град на аакимите, защото никога не го бе виждала. Познаваше обаче Каркарон. Оттам щеше да отиде пеша.
Образът на странната твърдина беше като нарисуван в паметта й. Отдъхна си, че мигновеният скок ще протече леко.
Не забрави да огледа мислено целта си за всеки случай — ами ако машината я бе променила неузнаваемо? Не долови нищо смущаващо, но често опасностите не можеха да бъдат предвидени, преди да се озове на самото място. Е, нищо повече не можеше да направи. Време беше за портала.