Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Освен това чувалите с парите сигурно ще бъдат тежки – добави Греблото.
– Има и нещо друго – каза Ана-Грета. – Важно е този път да успеем да приберем цялата плячка. Не можем да си позволим всеки път да губим половината. Струва ни твърде скъпо.
– Струва ни твърде скъпо да губим половината от парите, които сме откраднали? – повтори Марта с известно объркване. – Как може да ни струва твърде скъпо да изгубим нещо, което не е наше?
– Не започвай пак – въздъхна Греблото. – Нямаме време за философия.
– Според мен е добре Андерс да дойде с нас – намеси се Кристина. – Така ще разполагаме с човек в Швеция, който да се грижи за нещата ни, докато сме в чужбина. Сигурна съм, че тук ще има много неща, които ще трябва да се организират.
Марта също мислеше така, защото петимата щяха да отлетят за Карибите в момента, в който приберат парите. Решиха го още преди няколко дни. Ана-Грета вече беше резервирала самолетните билети и хотела по интернет, а освен това беше уредила всички необходими документи. Марта дори не можеше да си представи как беше успяла да го постигне, защото и петимата вече се водеха на отчет в полицията. После си даде сметка, че системата сигурно ги беше изтрила автоматично, защото са твърде стари. Значи напредналата възраст все пак имаше някои предимства.
Шофьорът на една кола отпред натисна клаксона и на Марта й се прииска да направи същото, но после си спомни, че не седеше зад волана. Не тя, а Андерс караше микробуса към центъра на „Дюрсхолм“. След като смени на по-ниска предавка и мина покрай библиотеката, той продължи право напред и после зави наляво покрай езерото. Марта погледна през прозореца. Минаваха покрай големи луксозни самостоятелни къщи, всяка от които изглеждаше по-мащабна и по-величествена от предишната. После минаха покрай едно заливче и се изкачиха по склон.
– Тук е – каза Андерс.
Той направи десен завой и паркира микробуса до пътя. Вътре цареше мълчание, защото всички си даваха сметка колко е тържествен моментът. Огледаха къщата доста предпазливо.
– Улица „Скандиавеген“, точно така. Не виждам вътре да свети – каза Умника. – Тъщата явно е заминала, точно както каза Юро.
– Къщата изглежда съвсем празна – прошепна Кристина с треперещ глас. – Вярвате ли, че наистина са скрили чувалите с парите вътре?
– Първо ще огледаме добре, преди да нанесем своя удар – каза Марта.
– Ако някой ни попита какво правим тук, просто ще кажем, че сме се объркали и търсим старческия дом „Корона“ – каза Греблото. – Нали така каза ти, Марта?
– Точно така. Тази къща е толкова голяма, че може да събере цял старчески дом. „Корона“ звучи идеално. Донесе ли си шперца, Умник?
– Да, както и няколко стари ключа. Хората често си слагат от най-модерните ключалки, но забравят да ги сменят и в мазето.
– Ами алармата? – попита Кристина.
– Това е моята специалност, нали знаеш? – отговори Умника.
– Добре тогава, да влизаме – каза Кристина и си сложи един черен шал.
Това беше първото нещо, което беше научила в затвора „Хинзеберг“ – ако носиш черно, няма да те видят толкова лесно. Затова изглеждаше така, все едно отиваше на кралско погребение. Липсваше й само траурна воалетка.
– Чакайте, първо ние тримата с Умника и Греблото ще проверим къщата откъм градината – каза Марта. – Тогава, ако всичко е чисто, ще слезем заедно в подземието.
– Да, това е планът.
– Добре, да действаме ли? – каза Умника, според когото нямаше смисъл да седят твърде дълго в микробуса. – Готови ли са всички?
В мига, в който Марта отвори вратата, по склона се изкачи една кола. Беше тъмносиньо волво, което сякаш намали скорост, след като подмина микробуса.
– Да действаме – каза Марта.
71.
– Невероятно! – каза инспектор Льонберг и посочи към възрастните хора в полумрака. – Когато се качиха в микробуса, проклетите пенсионери бяха с проходилките си, а сега са без тях. Нямат дори бастуни. Нали ти казах, че са съмнителни?
– Не се вълнувай толкова, Льонберг – отговори Стрьомбек. – С тези пенсионери никога не знаеш какво ще се случи. Паркирай на онова място вляво и затвори силно вратата на колата. Така няма да изглежда съмнително. После се качи пеша по склона, а аз ще се промъкна след тях.
– Добре, но внимавай. Вече е тъмно.
– Още по-добре, така няма да ме забележат.
– Но не забравяй за евентуалните опасности. По това време на годината човек може да си изкълчи глезена на някоя зимна ябълка, паднала на земята.