Гилдията на магьосниците

Сония кимна.

– Мога ли да попитам защо?

– Искам да се прибера у дома – каза му тя.

Той се наведе напред.

– Ние няма да ти пречим да се виждаш със семейството и приятелите си. Можеш да ги посещаваш всеки волник.

Тя поклати глава.

– Знам, но не искам да оставам тук.

Той кимна и се облегна назад.

– Жалко, че ще загубим човек с такъв потенциал – каза й той. – Сигурна ли си, че искаш да се откажеш от силата си?

Тя си спомни думите на Фергън и сърцето й подскочи.

– Да се откажа от силата си ли? – повтори бавно тя и погледна към Ротан. – Ротан не ми го обясни по този начин.

Разпоредителят повдигна вежди.

– Какво ти каза той?

– Че няма да мога да ги използвам, защото няма да знам как.

– Смяташ ли, че ще можеш да се научиш сама?

Тя се замисли.

– А ще мога ли?

– Не. – Разпоредителят се усмихна. – Ротан ти е казал истината – рече той. – Но тъй като е знаел, че успехът на уроците ти зависи от доверието между вас, той е решил да остави на мен да ти обясня законите, свързани с освобождаването на магьосниците от Гилдията.

Сония осъзна, че следващите му думи ще покажат дали казаното от Фергън е истина и пулсът й се ускори.

– Законът гласи, че всеки мъж или жена, чиято магическа сила е вече събудена, трябва или да встъпят в Гилдията или да позволят силата им да бъде блокирана – обясни Лорлън. – Това може да бъде осъществено едва след като магьосникът постигне пълен Контрол. След това няма да може да я използва по никакъв начин.

Настъпи тишина и двамата магьосници впериха погледи в нея. Тя извърна глава, избягвайки зрителния контакт с тях.

Значи Ротан наистина беше скрил нещо от нея.

Но тя разбираше защо. Знаейки, че магьосниците възнамеряват да ровят из съзнанието й, на нея въобще нямаше да й е лесно да му се довери.

Но пък Фергън също беше прав...

– Имаш ли някакви въпроси, Сония? – попита Лорлън.

Тя се поколеба, припомняйки си нещо друго, което беше казал Фергън.

– Блокирането свързано ли е с някакви... неудобства?

Той поклати глава.

– Няма да почувстваш нищо. Ако се опиташ да направиш магия, ще усетиш лека съпротива, но тя няма да е болезнена. Тъй като не си свикнала с магията, едва ли въобще ще усетиш блокировката.

Сония леко кимна. Разпоредителят я погледна мълчаливо и се усмихна.

– Няма да се опитвам да те уговарям да останеш – каза той. – Само искам да знаеш, че ако промениш мнението си, тук винаги ще има място за теб. Имаш ли други въпроси?

Сония поклати глава.

– Не. Благодаря, Разпоредителю.

Той се изправи и мантията му прошумоля.

– Сега трябва да се върна към задълженията си. Пак ще те посетя, Сония. Може да поговорим повече.

Тя кимна и Ротан стана да изпрати госта си. Когато вратата се затвори зад Разпоредителя, Ротан погледна въпросително към Сония: