Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
През втората вечер, последна от гостуването им в Улфсхем, Арн, Сесилия, Йон и Улвхилде седнаха край огъня. Изглежда двете жени, които винаги имаха много какво да си приказват, бяха стигнали до заключението, че съпрузите им не намират никакво удоволствие да са заедно. Отначало разговорът вървеше мъчително и само на най-обикновени теми.
Арн знаеше какво крият тези тихи, но мътни води и отначало реши да се задоволи само с това. След час на унила размяна на несъществени приказки, прекъсвани от дълги паузи на тягостно мълчание и нито един път от смях, той реши, че по-добре би било да сложи пръст в раната.
— Хайде да поговорим за това, което ни боли. С нищо няма да помогне да се преструваме, че не ни интересува — каза той по средата на дърдоренето за хубавото време тази есен в сравнение с миналогодишната.
Отначало последва мълчание, нарушавано само от пукота на горящите в огнището цепеници.
— Искаш да кажеш за Емунд Улвбане, моя баща — каза накрая Улвхилде. — Така е. По-добре е да поговорим за него. Бях дете, когато той бе предателски убит. Не зная обаче цялата истина за това. Роса е най-добрата ми приятелка, ти си неин съпруг и между нас не трябва да има лъжа. Кажи ми какво се случи.
— Емунд беше верен на крал Сверкер и негов най-достоен фаворит — започна Арн, след като си пое дъх. — Казваха, че е непобедим. На съвета на всички готи в Аксевала той нанесе тежка обида на баща ми и запазването на честта му можеше да стане единствено чрез двубой между тях двамата или между някои от синовете им, както позволява законът. Баща ми не беше голям воин и можеше да очаква единствено смъртта при този дуел. Той накара да извикат свещеник, изповяда се и си взе сбогом с близките. Тогава реших аз да застана лице в лице с Емунд вместо него. Бях само на седемнадесет години и не исках да убивам никого. Направих, каквото можах, и на два пъти по време на двубоя предложих на баща ти, който нямаше надмощие, да се оттегли. Това не помогна с нищо. За да приключим, не намерих друг начин, освен да го раня така тежко, че той да се откаже от борбата. Днес сигурно бих измислил по-добро решение.
— Ти не си бил там, когато Кнут Ериксон е убил баща ми, във Форшвик? — попита Улвхилде след кратко мълчание.
— Не — отговори Арн. — Но Ескил, брат ми, беше там. Задачата му обаче беше само да проведе сделката по откупуването на Форшвик от баща ти. След сключването на договора и поставянето на печата, той се върна в Арнес. Кнут обаче остана, за да си отмъсти.
— За какво точно е искал да си отмъсти? — попита Улвхилде, сякаш никога не беше чувала да се говори за този случай.
— Казват, че Емунд е бил този, който е отрязал главата на свети Ерик, бащата на Кнут — отговори Арн. — Аз не зная дали е истина, но Кнут е сигурен в това. Твърди, че е убил Емунд, защото той пък е убил баща му.
— Емунд не е могъл да се противопостави, защото е бил с една ръка и то благодарение на теб — прекъсна го Йон, за да защити Улвхилде.
— Вярно е това, което казваш — отговори тихо Арн. — При все това, когато става въпрос за кръвен дълг, смятам, че няма значение дали си с една или с две ръце.
— Убийствата трябва да се поставят на вниманието на съвета, а не да бъдат уреждани чрез рязане на глави — възрази Йон.
— Така може би го повелява законът, наистина — съгласи се Арн. — Но в случай на убийство на крал, се прилага не законът, а правото на по-силния. Ти си Фолкунг като мен и значи знаеш, че убийството на член на рода ни никога няма да бъде поставено на вниманието на съвета.
— Това би значело да не се зачете законът — отново възрази Йон.
Никой не посмя да му противоречи по този въпрос. Улвхилде, умислена, също запази известно време мълчание, после стана, приближи се бавно до Арн, хвана дясната му ръка, поднесе я към устните си и я целуна три пъти в знак на помирение според обичая на предците.
Вечерта не стана никак по-весела след това и не даде повод нито за смях, нито за шеги. Все пак атмосферата стана по-малко тягостна, както когато слънцето се готви да изгрее отново след преминалата буря.
Краят на гостуването в Улфсхем се оказа за Арн по-добър от началото му. Остана доволен, че чарът на Суне и Сигфрид по отношение на момчетата на тяхната възраст, беше отново подействал. След тяхното пребиваване младият Емунд не остави на мира Йон и Улвхилде, докато не получи разрешението им да отиде във Форшвик, бившата собственост на дедите на майка му. Беше обзет от желанието да стане рицар. Трябваше обаче да изчака да навърши тринадесет години, за да осъществи мечтата си.
При завръщането си във Форшвик Арн и Сесилия констатираха, че отсъствието им през последните десетина дни не се е почувствало. Гуре беше намерил между другите крепостни такива, които да му помогнат при довършителните работи в спалните помещения. В ковачницата, в барутчийницата, във фабриката за стрели и в тази за филц работата вървеше спокойно и без разправии. Единствено чужденците използваха Рамадана, за да си починат от каквито и да е обязаности. Реколтата, освен цвеклото, беше вече прибрана и Гуре имаше на разположение достатъчно работна ръка. Той се оказа доста ценен за Форшвик и останалите се подчиняваха на всяко негово желание, сякаш им беше господар, не крепостен като тях.