Вестителят на бурята

Тръгна през залата към трона и стражите я последваха. Съвсем скоро щеше да се наложи да седне на този трон и да управлява. Или да се омъжи и да предаде отговорността другиму. О, де да беше толкова лесно.

Като дете си играеше тук, криеше се зад каменните колони, катереше се по огромния трон. Разбира се, беше забранено, но на малката Джанеса, на вълчицата с огнени коси, не ѝ пукаше.

Сега, когато беше длъжна да седне на него, за пръв път изпита страх.

— Величествен е, нали?

Джанеса се обърна, но не преди стражите, които се завъртяха с дрънчене и сграбчиха мечовете.

Баронеса Изабел стоеше на входа към залата и се усмихваше. Пристъпи вътре и добави:

— Моля ви, не се безпокойте, аз не съм опасна.

Стражите като че ли се отпуснаха малко, но Джанеса не беше сигурна колко точно безопасна е тази жена. Все пак им кимна и те отдръпнаха ръце от мечовете.

— Досега нямах шанс да изкажа съболезнованията си — рече Изабел. — Баща ви беше велик крал, а лорд Рейлан щеше да е достоен негов наследник.

— Благодаря ви — отвърна Джанеса.

— Уверявам ви, че споделям скръбта ви. Съпругът ми беше убит наскоро от същата орда, която заплашва земите ни. Зная колко е трудно, особено когато дългът тегне също тъй страшно като мъката. Но трябва да мислим за бъдещето. — О, започва се. — Хората трябва да има на кого да се уповават. Имат нужда от водач. Управник, който заслужава тяхната вярност. Който заслужава да седне на този трон. — Тя посочи към каменния стол.

— Разбира се — отвърна Джанеса. — И аз ще им го осигуря.

— Така ли? Мислите, че можете да дадете стабилност на Свободните държави и народа им? Да се изправите пред нашествието? Пред безмилостен враг? Мислите, че можете да сторите това сама? Вие сте само едно неопитно момиче.

— По-силна съм, отколкото изглеждам.

Изабел се усмихна.

— Трябва да сте.

Ставаше неприятно. Джанеса бе позволила на тази жена да изкаже мнението си, но беше ясно какво иска. Леон беше единственият приемлив кандидат и майка му вече надушваше властта, вкусваше я — в това нямаше съмнение.

Изабел се приближи.

— Зная, че имате свои хора. Хора, на които си мислите, че можете да разчитате. Но на кого наистина може да се доверите? Една кралица се нуждае от съпруг, който да я пази. Животът ви вече беше застрашен два пъти. Ако се омъжите, съюзът ще удвои силата на този дворец и на този град. В другите провинции има хора, които вече обръщат поглед насам. Трябва да им покажете сила. Съюз, който ще укрепи Свободните държави…

— Да, това вече съм го чувала — сопна се Джанеса и Изабел замълча, но изражението ѝ не се промени. — Сега, когато единият кандидат вече го няма, трябва друг да го замени. Дошли сте да ми кажете, че Леон е най-добрият избор?

— Той е единственият избор — рече Изабел. — Не е идеалният, признавам. Аз съм му майка, ала зная, че има недостатъци. Той е разглезен, но вие сте умно момиче. Можете да го вкарате в пътя.