Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Масум се усмихна.
— Градът ви изобилства от интересни хора. Очарователна смесица. Ще ми се да можех да поостана. Човек може вечно да плава из морето от култура на този град.
Е, добре, стига с глупостите.
— Уверявам ви, че градът ни си има култура, но не липсват и отрепки.
Масум кимна с разбиране.
— Вие сте проницателен човек. Прав сте, разбира се, но нима не е така във всеки град по света?
— В този повече от останалите — Мерик не беше пътувал много из Свободните държави, да не говорим за света, но знаеше, че Стийлхейвън е сред най-лошите градове. — Простете ми, но не приличате на човек, който би се застоял на подобно място. Очевидно не сте тук заради културата. Или за да продавате подправки.
Масум наклони глава.
— Явно няма смисъл да крия истината от вас, приятелю. Нека кажа само, че съм вестоносец. Приключих мисията си и е време да напусна това място.
— И то с нетърпение, обзалагам се. — Масум не отговори и Мерик продължи: — Е, от кого донесохте вести, от богати и могъщи хора? Или просто клюки между търговци и моряци.
— Аз съм дискретен човек, приятелю. Без значение дали ме изпраща крал или просяк, не мога да нарушавам правилата на занаята си и да обсъждам делата на работодателите си с всеки срещнат.
— Разбирам. Но кажете ми поне едно — харесва ли ви да работите за хората, за които са предназначени тези вести.
Мерик сам не знаеше защо попита това. Дали вината не се прокрадваше отново? Наистина ли се интересуваше какво ще каже чужденецът? Оправдание ли търсеше? Или пък някаква прилика с този непознат?
— Харесването няма нищо общо тук, приятелю. Няма значение дали работя за тиранин, или за светец. И без мен съобщението ще бъде предадено.
Ето това беше оправданието, което Мерик търсеше.
— Значи, дори да работим за тирани, това не означава, че и ние…
— Сме тирани? Способни на ужасно зло? Брегът зъл ли е, защото корабът се разбива в него. Вълкът зъл ли е, защото разкъсва агнетата?
— Но ние не сме вълци, ние сме хора. Имаме избор.
Масум кимна.
— Разбира се. Но дори вълкът да пощади агнето, ще дойдат други вълци.
Мерик отпи отново от манерката. Разговорът не вървеше съвсем в очакваната посока. Той бе искал само да разбере какво прави тук това копеле, а не да обсъжда добродетелни ли са делата му.
— Винаги ще има вълци — рече той. — Но пък за всеки вълк ще има и овчар.
Това пък откъде се взе?
— Така е. И тук е изборът, приятелю. Вълк или овчар. Това е морален избор, който всеки от нас един ден трябва да направи. Аз лично открих, че да си вълк е по-печелившо. Въпреки че овчарите спят по-спокойно.
— Без съмнение — рече Мерик и отпи отново.
Някой на каравелата извика и даде знак, че са готови да тръгват. Масум се обърна към Мерик, поклони се и докосна челото и устните си.
— Беше ми приятно да си поговорим, но трябва да тръгвам. Нека Пустинният вятър те води по пътя ти, Мерик Райдър.
— Аха, теб също — отвърна Мерик и кимна.
Масум се качи на кораба, а Мерик пак вдигна манерката към устните си и установи, че е празна.
Развързаха въжетата на пристана и платната на каравелата заплющяха. Тя се понесе бавно, докато внезапен порив на вятъра не изду яркожълтите платна и я подкара бързо към морето.
Масум помаха от палубата.
— Помни, приятелю, овчар или вълк. Изборът е прост.
Мерик само кимна и продължи да гледа отдалечаващия се кораб. После се обърна и тръгна към града.
Овчар или вълк, наистина. Що за глупости? Избереш ли вълка, цял живот ще ти тежи на съвестта. Избереш ли да си овчар, ще ти отрежат топките.
Не е голям избор.
Но пък той не беше особено добър във вземането на правилни решения.
Четиридесет
Тя гледаше тялото, откакто първите лъчи започнаха да проникват през витражите. Джанеса отпрати всички други от параклиса и стражите се подчиниха, решили, че тя иска да се отдаде на скръбта си. Но не беше скръб: Рейлан беше доказал, че любовното му признание е лъжа, а и тя би излъгала, ако каже, че изпитва нещо към него. Но все пак усещаше странна празнина в стомаха си, черна болезнена яма. Вина ли беше това? Чувстваше ли се отговорна за смъртта му? Рейлан бе опитал да я защити и заплати с живота си, но ако не беше долу с Грайе, щеше да е в безопасност някъде другаде.
Грайе. Само от мисълта за нея бликваха сълзи. Горката Грайе. Тя и Рейлан я бяха предали, но не заслужаваха да умрат. Самата Джанеса се готвеше да изостави короната и народа си заради любовта на един мъж.
Тялото на приятелката ѝ беше изпратено в Браега, където щяха да я погребат в земите на предците ѝ до родителите ѝ. Джанеса никога вече нямаше да я види и това ѝ тежеше.