Вестителят на бурята

Заливът беше оживен. Или хората бяха изплашени сериозно от заплахата на север и се опитваха да бягат по море, или търговията процъфтяваше. Пристаните от камък и дърво бяха претъпкани с докери и моряци, с чужди търговци и прекупвачи. Явно търговията не беше спряла заради войната. Всъщност тя дори процъфтяваше, особено по море.

Може би с това трябваше да се захване. Щом всичко свърши, ще започне търговия из Мидралско море. Ще си купи кораб, нищо екстравагантно, колкото за начало. Отпи отново от манерката и почти се убеди, че е готов да стане търговски барон, господар на моретата, почитан от благородници и крале.

Какво щеше да го спре?

Докато крачеше по пристанището и мечтаеше за бъдещи богатства, Мерик видя позната фигура. Мъжът не беше от Стийлхейвън, това бе повече от ясно, но добре се вписваше сред морето от чужди търговци. Мерик го забеляза само защото го беше виждал и преди.

До пристана беше закотвена каравела и екипажът ѝ се трудеше усилено с платната и въжетата. Ако щеше да развива търговия по море, Мерик трябваше да научи това-онова за такелажа. Или пък да плати на някого да върши тая работа — нали затова бяха моряците. Защо ти е куче, ако ще лаеш сам?

Мъжът явно чакаше да се качи на кораба си и Мерик се приближи, ровейки из паметта си, и се сети, когато беше на крачка от него. Това беше екзотичният чужденец, който бе отишъл при Палиен преди няколко дни. Явно бяха приключили работата си, каквато и да беше, защото той потегляше към дома. Между другото, пак стискаше торбата, която висеше на рамото му, и се взираше замислено към морето, сякаш нямаше търпение да потегли.

Мерик трябваше да го подмине, да не се бърка в чужди работи, но той не беше такъв човек. Старите навици го бяха забъркали в доста неприятности — защо да се отказва от тях точно сега?

— Красив ден — отбеляза той.

Мъжът се обърна. Изглеждаше изненадан, но след миг се усмихна.

Маска. Това беше маска, която криеше истинските му чувства.

— Така е — отвърна чужденецът. — Мъчно ми е, че си тръгвам. Вашият град е много красив, ааа…

— Райдър. Мерик Райдър — помогна му Мерик, без да вярва и на една негова дума по адрес на града. Дори глухоням слепец щеше да потвърди, че градът е ужасен.

— Добра среща, Райдър. Аз съм Масум ам Калед лас Фахир ам Джадар Абаси, беден търговец на подправки, дошъл в Стийлхейвън да върти търговията си.

Беден търговец на подправки — виж, това беше нещо ново.

— И доходна ли се оказа тя?

— Да, Райдър. Така се оказа. Но сега трябва да се върна у дома, всяко пътуване си има край.

— Така си е — нямаше как да не се съгласи. Той самият чакаше с нетърпение края на своето. — Но пък поне се запознахте с интересни хора, нали?