Вестителят на бурята

Дали? Наистина ли осъзнаваше какво може да загуби? Със сигурност не го осъзнаваше, докато беше с Река. Когато падна в прегръдките му и искаше само да избягат и да оставят всичко зад гърба си.

— Трябва да изберете, милейди. Зная, че е трудно, но…

— Но трябва да се направи, знам — тя се обърна, видя сериозното му изражение и разбра колко тежко е бремето му. Той крепеше цялото кралство на плещите си, а тя мислеше само за себе си.

Погледна ръката му. В сумрака не успя да различи белега на дланта, но знаеше, че е там. Баща ѝ имаше същият. Навремето, когато тя бе още дете, двамата бяха скрепили с кръв връзката помежду си, преди да се бият с аеслантите. Казваха, че Одака Дуур водел племе от петдесет хиляди мъже, но се отказал от цялата тази власт, за да служи на крал Каел. Джанеса не знаеше дали да вярва на тези истории, но вярваше, че Одака е бил предан на баща ѝ, както сега беше предан на нея.

— И какъв избор имам? — попита тя. — Леон ли да избера, този егоистичен мърляч? Или може би лорд Бартоломео, който, също като баща си, вече има цяла сюрия копелета? Или пък херцог Варгус от Стилморн, макар че е на осемдесет, но пък няма деца въпреки седемте съпруги, които е надживял. Или вероятно лорд Кадран от Браега? Чух, че е вече на седем. Сигурна съм, че ще стане велик държавник, щом се научи да пише.

— Разбирам неохотата ви, милейди. Все пак трябва да действаме бързо. Вече съм уредил да ви ескортират до безопасно място извън града. Оттам ще задействаме женитбата и…

— Не, няма да си тръгна оттук — мисълта да иде някъде без Река я изпълваше с ужас. Но той беше изчезнал боговете знаят къде. Тялото на огромния убиец беше открито до моста Алуарк, ала от любимия ѝ нямаше и следа. Беше решена да остане в града, докато не научи каква е съдбата му.

— Благородството ви е достойно за възхита, но сигурността ви е по-важна за мен.

Благородство? Нима той смяташе, че тя иска да остане заради лоялност към града и народа си? Досрамя я. Тя оставаше заради любовта си към мъж, който щеше да я отведе далеч от народа ѝ. Далеч от този град, който скоро щеше да бъде сравнен със земята.

— Благородство или не, Одака, не мога да си тръгна. Мястото ми е тук — още докато изричаше думите, започна да вярва в тях, започна да убеждава сама себе си, че наистина действа заради дълга, но въпреки всичко не успяваше да изхвърли мисълта за Река.

— Очевидно е, че тук не можем да ви опазим. Дворецът не е безопасен.

— Градът също, Одака. Всички са в опасност. Защо не и тяхната кралица?

Тяхната кралица? За пръв път изричаше тази дума. За пръв път се замисляше сериозно да поеме властта. И веднага почувства бремето на плещите си.

Одака понечи да спори, но вратата на параклиса се отвори. Двама прошарени воини влязоха и Джанеса видя, че са охранителите на лорд Рейлан — Пограничните вълци на Валдор. Те коленичиха пред нея и сведоха глави.

— Дойдохме за принца — рече единият. Странно, че го наричаха така, но според валдорската традиция младите господари бяха принцове. Все пак навремето Валдор е бил самостоятелно кралство.