Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Готова съм да ме целунеш отново, принце.
Той се засмя мрачно и пророни:
- Слава на боговете!
Сетне сведе устни към нейните.
Целуна я нежно - като перце. Позволи ѝ тя да поеме контрола. И тя се възползва.
Обгърна с ръце врата му и се притисна към тялото му, извивайки се като струна, когато ръцете му плъзнаха по гърба ѝ. Устните му обаче не станаха по-дръзки. Целуваше я бавно, сякаш можеше да изследва нейните цяла нощ, ако тя го пожелаеше.
Вречен. Той беше неин вречен и най-накрая ѝ бе позволено да го нарича така, да му се отдаде напълно...
Мисълта скъса някаква верига в нея. Елин захапа леко долната му устна, драсвайки я с единия си кучешки зъб.
Това скъса нещо и в него.
С дълбоко ръмжене Роуан я грабна на ръце, без да откъсва уста от нейната, занесе я до леглото и я положи нежно отгоре. Ботушите, жакетите, ризите и панталоните им светкавично
изчезнаха. После пак се озова до нея, изливайки топлината и силата си в голата ѝ кожа.
Тя някак не смогваше да го докосва достатъчно бързо, да чувства достатъчно от него до себе си. Дори когато устните му се спуснаха надолу по шията ѝ и езикът му погали мястото, където някога бяха белезите от първото им единение. Дори когато се смъкна по-надолу, боготворейки гърдите ѝ, докато тя извиваше гръб при всеки допир на езика му, при всяко засмукване. Дори когато коленичи между краката ѝ, разтваряйки широко бедрата ѝ с рамене, и я вкуси - продължи да я вкусва, докато тя не се затърчи под него.
Но нещо първично в нея стихна, застина, когато Роуан се надигна отгоре ѝ и погледите им се срещнаха.
- Ти си моята вречена - рече гърлено той.
Притисна се едва доловимо в горещия вход към тялото ѝ и тя размърда ханша си, за да го притегли навътре, но той остана там, където беше. Отказваше ѝ онова, за което копнееше тя, докато не чуеше онези съкровени думи.
Елин килна глава назад, разкривайки му шията си.
- Ти си моят вречен - прошепна задъхано, нетърпеливо. - И аз съм твоя.
Роуан нахлу в нея с един мощен тласък и впи зъби в шията ѝ.
Тя изрева от сладостната болка на ухапването, с което отново я правеше своя. Екстазът вече се разливаше по целия ѝ гръбнак, но Роуан продължи да се движи, без да вади зъби от плътта ѝ. Тя стенеше с всеки тласък на ханша му, на величественото му до порочност мъжество, на което никога нямаше да се насити. Прокара нокти по мускулестия му гръб, и все по-надолу, усещайки всеки негов могъщ набег в тялото си.
Роуан откопчи зъби от шията ѝ и Елин превзе устата му с пламенна целувка, вкуси собствената си кръв по езика му.
Това го подлуди и той вдигна бедрата ѝ така, че да проникне още по-надълбоко, по-силно в нея. Светът можеше да изгори около тях, и двамата нямаше да му обърнат внимание.
- Заедно, Елин - врече се Роуан и тя чу останалите думи във всяка точка на единение между телата им.
Заедно щяха да се изправят пред всичко, заедно щяха да намерят начин.
Екстазът пак я повали и пред очите ѝ сякаш заблещукаха звезди.
В апогея му Елин заби зъби в шията на Роуан и го превзе, както той бе превзел нея.
Кръвта му, могъща и целуната от вятъра, изпълни устата ѝ, душата ѝ и той изрева, разтърсен от своя собствен екстаз.
След това дълги минути лежаха впримчени един в друг.
Заедно ще намерим начин - напяваха сякаш сплитащите им се дихания и грохотното море. - Заедно.
42
На Лоркан се падаше последното дежурство за нощта, ето защо успя да се наслади на изгрева над далечния хоризонт.
Дали някога щеше да ги зърне отново - Вендлин, Доранел, онези източни земи?
Навярно не, като се имаше предвид какво ги чакаше на запад вкупом с безсмъртната армия, която Майев несъмнено бе изпратила по петите им. Сигурно всички бяха обречени на броени изгреви...
Останалите започнаха да се разбуждат и да излизат на палубата, за да разберат какво им е донесло утрото. Нищо, почти им отговори той от поста си на носа. Вода, слънце и едно голямо нищо.
Щом го видя, Фенрис оголи зъби. Лоркан му се усмихна подигравателно.
Да, този сблъсък беше неминуем. И когато му дойдеше времето, с удоволствие щеше да освободи напрежението в костите си, да позволи на Фенрис да го поразкъса тук-там.
Ала нямаше намерение да го убива. Фенрис можеше и да опита да го убие, той самият обаче нямаше да посегне на живота му. Не и след всичко, което вълкът бе понесъл - бе съумял да постигне.
Елида излезе от долната палуба с прилежно сплетена коса. Сякаш беше станала още преди съмване. Почти не го погледна, макар и да си личеше, че знае къде е. Лоркан потисна тъпата болка в гърдите си.
Но Елин го наблюдаваше и тръгна към него с по-бистър поглед, отколкото бе виждал в очите ѝ през последните дни. И с по-самоуверена крачка.