Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Хешо, охранявай коридора — наредих. — Не позволявай никой подозрителен да мине!
— Слушам! — отвърна Хешо и платформите на кицен се подредиха като стена зад нас.
Крелянската охрана се стегна, изправи се и тръгна по коридора. Правеше щракащи движения с пръсти — крелянската версия на Започва се. След това минахме под огромния надпис на стената, който съобщаваше, че влизаме в машинното.
Седмици наред се бях опитвала да открия начин да вляза тук и последвах охраната с надигащо се чувство на вълнение. Завихме по нов коридор и аз усетих мирис на лимони. Дали пък екипът от почистването не беше минавал наскоро? На стената имаше надпис: САМО ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАН ПЕРСОНАЛ. НУЖНО НИВО НА ДОСТЪП 1-B.
Изстрелите идваха иззад врата малко по-надолу в коридора, но охраната спря и се обърна към мен.
— Ти нямаш право да влизаш тук — заяви тя. — Нямаш право на достъп.
— Това ли е по-важно, или да опазим инженерите живи?
Охраната се замисли, след това взе решение.
— Трябва да изчакаме. Тежката охрана е на ниво четири заради специалните гости, но скоро ще дойдат подкрепления. Трябва единствено да се уверим, че който и да е тук, няма да се измъкне.
Опитах се да продължа, но охраната направи категоричен жест, за да ме спре, изпъна длан, затова се облегнах на стената и вдигнах пистолета. Оставих раницата на земята. Мислите ми препускаха. Как да измъкна дрона? Всеки миг коридорът щеше да се напълни с охранители.
Статут, попитах дрона, изписах го тайно на гривната.
Учените се крият, отвърна дронът. Нито един не отвръща на огъня.
Погледнах коридора. По моя команда излез в коридора. Стреляй два пъти високо, без да уцелиш никого. След това пусни пистолета.
Потвърждавам.
Раницата е до стената. Бързо се скрий в нея, след като пуснеш пистолета.
Разбрано.
Така. Поех си дълбоко дъх, след това изпратих: Действай.
Веднага след това дронът — виждаше се единствено като потрепване във въздуха — излетя в коридора. Стреля с деструкторния пистолет над главите ни и охраната се просна на земята с вик от страх.
— Идва към нас! — изкрещях. След това — точно когато дронът пусна пистолета — аз стрелях.
Бях се упражнявала на стрелбище, но не предполагах, че ще успея да уцеля движеща се цел с пистолет. Първите ми три изстрела пропуснаха, но успях да уцеля пистолета точно преди да падне на земята.
Последвалата експлозия беше впечатляваща, разпрати наоколо искри и разтопени парчета метал. Изстрелът ми беше детонирал източника на мощност на пистолета. Когато експлозията се разгърна над нас, светлината заблестя, ослепи ме и аз се хвърлих към охраната, сякаш исках да я защитя от взрива.
Двете се озовахме на купчина на пода. Аз замигах, опитах се да прогоня червените петна, които се появиха пред очите ми. Ако можех да съдя по това колко е замаяна охраната, при нея беше същото.
Най-сетне тя ме изблъска и се изправи на крака.
— Какво стана?
— Дрон — посочих обгорелия килим. — Свалих го.
От дрона нямаше и следа, но унищоженият пистолет се беше пръснал на парчета. Алармата продължаваше да вие, но тъй като не последваха нови изстрели, охраната внимателно пристъпи напред, за да огледа обгорелия под.
— Връщай се обратно в транспортната стая — нареди тя.
Изпълних нареждането с радост, грабнах си раницата и усетих с удоволствие тежестта на дрона.
Охраната надникна в машинното, за да провери всички вътре, след това се сети и се провикна след мен.
— Остави пистолета!
Пуснах пистолета до стената, след това се натъкнах на Хешо тъкмо когато шестима изтрополиха покрай нас. Един от тях, дион, ни изкрещя да се върнем в стаята — за щастие, не изглеждахме твърде подозрителни. Други пилоти се събраха в коридора, объркани от предупрежденията.
Настанихме се на седалките си, аз стиснах раницата с контрабандата вътре. Надникнах и останах шокирана, когато видях дрона. Не трябваше ли да е невидим?
Бързо дръпнах ципа на раницата и изписах: Включи холограма за кутия с обяд. Втори вариант, празна кутия.
Холограмен прожектор офлайн, написа в отговор той. Експлозията повреди системата.
По лицето ми потече пот. Бях разкрита. Ако охраната поискаше да провери раницата…
Най-сетне алармата бе изключена и аз усетих как „Теглилки и мерки“ каца на Към звездите. Тревогата ми растеше. Можех ли да намеря начин да оставя дрона на кораба? Имаше ли начин да се върна за него по-късно?