Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Нямаше никакъв начин — наредиха ни да се отправим към совалките. Минах покрай група нервни пилоти и забелязах много охрана в коридорите. Потърсих отчаяно път навън и си спомних за втората самоличност, която Ем-бот беше програмирал на гривната ми. Холограмата на дион.
Можех ли някак да я включа? Беше малко вероятно. Мистериозен дион да се появи на мое място щеше да е не по-малко подозрително. Затова продължих напред, сигурна, че всеки момент ще ме спипат. Бях толкова съсредоточена над това, че забелязах нередността едва когато бях на площадката за совалки.
Химерна. Не можех да я помириша, а останалите пилоти не бяха оставили място за нея, както обикновено. Влязох на площадката и зачаках да я помириша.
След секунда тя се понесе край мен. Усетих остър мирис на… лимони. Същата миризма бях усетила по-рано, в коридора, пред машинното.
Тя е била там. В коридора. Притиснах раницата до себе си.
— Химерна? — повиках я аз.
— Ела с мен — сопна се гласът ѝ. — Незабавно.
Трепнах и пред всички се протегнах с ума си. Може би щях да успея да направя хиперскок, а след това да се върна за…
Не, неочаквано ме обзе сигурност, че с посоката към Метален рой, която имах, щях да се озова някъде в орбита, без скафандър. Бях в капан.
— Химерна, аз…
— Веднага, Аланик.
Последвах миризмата ѝ през помещението, което бе по-лесно, отколкото да следвам звук. Точно както предполагах, охраната претърсваше всеки пилот, преди да се качи на совалката. Очевидно предпазна мярка, когато бе открит дрон, който да шпионира.
Притиснах раницата до себе си, бях цялата потна, докато следвах острия мирис на лимон. Приближихме до елегантно издължена совалка. Вратата се отвори.
Куна, облечен в тъмна роба, седеше вътре.
— Аланик — каза той. — Имаме много неща, за които да говорим.
Погледнах към останалите от ескадрата. Нареждаха се, за да бъдат претърсени. Мориумур се обърна към мен и наклони глава. Други охранители приближаваха към мен, един ме посочи.
Имах само една възможност. Качих се в совалката при Куна.
33.
Притиснах раницата към гърдите си, когато вратата се затвори, и аз отново се потопих в наситената лимонова миризма, която след това се превърна бавно в канела. Двамата охранители стигнаха до вратата, единият почука на прозореца на совалката. Куна натисна копче на контролния панел и прозорецът се спусна.
— Министър Куна? — попита единият. — Трябва да претърсим всички.
— Съмнявам се, че тези нареждания се отнасят за министри, войнико — заяви Куна, след това натисна отново копчето и затвори прозореца. Даде знак на пилота.
Совалката се вдигна във въздуха, след това излетя от площадката. В мига, в който излязохме от „Теглилки и мерки“, ведър глас се разнесе в ухото ми.
— Спенса? — каза Ем-бот. — Как мина? Проработи ли дронът? Долавям сигнала му у теб. Взе ли го?
Не сега, написах на гривната.
Куна преплете пръсти, след това направи жест на облекчение.
— Не ни повикаха да се върнем — подхвърли той. — Извадихме късмет. Властта ми бе достатъчна, за да не я поставят под съмнение. — Той протегна ръка и направи знак да му дам раницата.
Отказах, притиснах я по-близо до себе си.
— Химерна — заговори Куна.
— Вътре има дрон — обади се познатият глас. — Тя си го прибра по доста хитър начин, като първо застреля оръжието му. Ще минат дни, преди някой да се сети, че останките са части от деструкторен пистолет.
Опитах се да погледна лошо Химерна, което бе трудно, защото никога не знаех къде точно се намира.
Куна бръкна в джоба си и извади лист. Подаде ми го — и аз присвих очи, погледнах го с подозрение. Най-сетне отдръпнах ръка от раницата и взех листа.
— Какво пише? — попита Ем-бот. — Спенса, трудно ми е да следвам разговора.
Не смеех да му отговоря, докато свалях значката, за да я приближа до хартията за превод. Беше… някаква комуникация ли беше това? Късите съобщения бяха подредени, започваха преди седмица.
1001.17: Министър Куна, високо ценим желанието ви да комуникирате — и признаваме значителните сили на Върховенството — но не можем да разкриваме лична информация за нашия пратеник.
1001.23: След дълъг анализ на кратките съобщения, които ни изпрати нашият емисар, Аланик, ние от обединението УрДейл сме загрижени за нейната безопасност.
Не възнамеряваме да изпращаме повече пилоти.
1001.28: След задълбочаване на подозренията ни относно сигурността на нашия пратеник, възнамеряваме да прекратим комуникациите с вас и Върховенството, докато тя не се върне.
Студена тръпка премина по гърба ми. Куна поддържаше връзка с представители от планетата на Аланик. Двамата с Ем-бот бяхме разговаряли с тях няколко пъти след първото съобщение, като се опитвахме да си спечелим време. Изглежда те бяха решили да се отдръпнат от проблема, като не обръщат внимание и на двамата.