Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Твоите хора очевидно печелят време заради теб — заяви Куна. — Вече ми е ясно. УрДейл никога не са имали намерение да се присъединяват към Върховенството, нали? Ти си шпионин, изпратен тук специално, за да откраднеш хипердрайв технологията.
Трябваше ми цяла минута, за да осмисля казаното.
Куна не знаеше, че съм човек.
Те мислеха, че съм шпионин за народа на Аланик. Ангели небесни, сигурно изглеждаше точно така от гледна точка на Куна.
— Онова, което не разбирам — продължи Куна, — е защо рискуваш толкова много, след като очевидно знаеш тайната. Ясно е, че твоят вид знае не само как да използва сайтоници като теб за хипердрайв, но сте създали и вторичен метод. Същия, който използваме ние.
Какво? Отворих уста, за да кажа, че нямам представа какви ги приказва Куна, но след това — за пръв път в живота — помислих преди да говоря. Поради някаква причина, Куна бе убеден, че аз знам тайната. Така че… защо да не се включа в играта му? Може и да не бях обучена за подобно нещо, но вече бях тук. А моите хора имаха нужда от мен повече, отколкото преди.
— Не сме сигурни дали вашите методи са същите като нашите — отвърнах. — Преценихме, че рискът си струва, още повече че имах разрешение да се качвам на боен кораб на Върховенството и бях близо до тайни проекти.
— Значи си ни разигравала през всичкото време — продължи Куна. — Сега вече знаеш за оръжието, за мястото, на което се намира гробокопаческият лабиринт… за борбите между министерствата ни. Щях да бъда впечатлен, ако не бях толкова гневен.
Най-мъдро бе да запазя мълчание. Минавахме покрай част от града с огромни сгради с куполи и просторни градини. Дали това не бе кварталът на правителството? Почти бях сигурна, че сме в него.
Совалката се приземи до квадратна сграда с малко прозорци. Беше по-строга и мрачна от останалите наблизо.
Куна отново протегна ръка към раницата ми. Осъзнах, че нямам кой знае какъв шанс. Бях невъоръжена и в негова власт. Единственото, което знаех със сигурност, беше, че Куна, колкото и да беше невероятно, мислеше, че знам какво правя.
Подадох му раницата.
— И без това повече не ми трябва — отвърнах. — Този разговор е достатъчно потвърждение.
Въпреки това Куна я взе, след това извади дрона.
— Един от нашите — отбеляза той. — Модифициран дрон за почистване. Впечатляващи устройства си качила на него. Не знаех, че твоите хора имат достъп до подобна технология.
Куна погледна към мястото, където висеше Химерна.
— Това прилича на технология на частиците — отбеляза тихо Химерна. — Беше ни забранена след войните. Виждала съм… виждала съм стари кораби с такива обозначения.
Технология на частиците ли? Ем-бот? Не казах нищо — въпреки че сърцето ми подскочи, когато Куна бръкна в подлакътника за кабел, а след това свърза паметта на дрона с монитор на гърба на седалката пред нас.
Постарах се да запазя гласа си спокоен.
— Дрон, пусни видео от мига, в който те включих.
— Потвърждавам — отвърна дронът.
— Изкуствен интелект? — попита Куна и оголи зъби, за да покаже колко е шокиран.
— Не е съзнателен изкуствен интелект — побързах да обясня. — Просто базова програма, която може да следва заповеди.
— Въпреки това е толкова опасно!
Екранът се включи и показа мен с лицето на Аланик в кабинката в тоалетната.
— Превърти напред — наредих, — до две минути преди хиперскока обратно до Към звездите.
— Потвърдено.
Зачаках, стиснах силно ръце, докато гледката се променяше и се озовахме в машинното. Много приличаше на офис — нямаше хипердрайв апарат, единствено столове и монитори, пред които седяха диони в униформи.
Погледнах Куна. Щеше ли наистина да ме остави да видя всичко това? Сърцето ми блъскаше лудешки, докато слушах аудиото от записа.
— Всички пилоти са на борда, персоналът е по местата си — разнесе се гласът на Уинзик по уредбата в стаята. — Машинно, може да направите хиперскок до регионалното пространство на Към звездите.
— Разбрано — отвърна един от дионите пред екраните. Беше ален, доста топчест индивид. — Подготвяме се за хиперскок.
Натиснаха копче. Нищо не се случи. На друго място, в същия момент, аз напрягах сайтоничните си сили, за да се намеся. Беше сюрреалистично да наблюдавам какво се е случило през няколко стаи. Закръгленият натисна копчето за комуникация.
— Мостик, поредната малфункция на хипердрайва. Всичко това става заради сайтониците на борда. Те неволно пречат на гладкото функциониране на хипердрайва.