Илиада [bg]

Той се обърна към него и думи крилати му каза: «Що си разплакан, Патрокле, приличаш на малко момиче, дето край майка си тича и молейки тя да го вземе, хваща й дългата дреха и пречи й бързо да ходи, гледа я милно през сълзи, дано на ръце да го вдигне; дребни ми сълзи проливаш и ти като него, Патрокле! [10] На мирмидонците нещо ще кажеш или пък на мене? Мигар си чул ти единствен известие ново. от Фтия? Казват, че жив е все още Менойтий, потомък на Актор, жив е и татко Пелей Еакид сред мъже мирмидонци. [15] Ако са двамата мъртви, то бихме тъгували много. Или ти жалиш аргийци, които безславно загиват около гладките кораби поради свойта неправда? Хайде кажи ми, не скривай, да знаем и двамата с тебе!» Коннико дивен Патрокле, дълбоко въздъхнал, ти рече: [20] «Сине Пелеев, Ахиле, най-мощен от всички ахейци! Спри да се сърдиш, днес мъка голяма постигна ахейци! Всички, които по-рано във битките бяха най-храбри, с копие или стрела наранени, остават във стана. В рани лежат Диомед, всепобедният син на Тидея, славният с копие цар Одисей и Атрид Агамемнон, [25] а Еврипил е пронизан със люта стрела във бедрото. Лекари, знаещи цярове много, край тях се стараят, техните рани лекуват, а ти непреклонен оставаш. Ярост такава, каквато изпитваш, дано ме не хване! Храброст ти имаш, но кой ще получи от нея изгода, [30] щом не отблъснеш сега от аргийците грозната гибел? Нямаш ти милост! Пелей конеборец не ти е родител, майка не ти е Тетида! Море и скали недостъпни теб са родили навярно, та имаш сърце като камък! [35] Ако пророчество още душа и сърце ти тревожи, ако си нещо узнал от Кронида чрез твоята майка, мене поне изпрати и със мене войска мирмидонска, може самият да стана сега светлина за данайци. Ти позволи да покрия снагата си с твоите доспехи. [40] Ако ли вземат троянците мене за тебе, от боя ще се откажат. Тогава ахейците ще си отдъхнат, тъй изтощени: и кратка почивка във бой е почивка. Ние пък бодрите бихме отблъснали морните лесно чак до стените, далече от кораби и от палатки.» [45] Клетият и неразумен Патрокъл така го помоли. Сам със това си изпроси той смърт злополучна и гибел. Силно въздъхна Ахил бързоног и така му отвърна: «Богородени Патрокле, каква ми ти дума продума? Нито пророчество страшно, което уж зная, ме плаши, нито ми нещо предаде от Зевс мойта майка почтена. [50] Болка несносна без жал ми терзае духа и сърцето, щом като някой от равен на себе си иска да граби, дар да му вземе обратно, понеже със власт е по-горен! Мъка голяма си имам, понесох страдания тежки. [55] Тази девица, която във дар от ахейци получих, с копие аз я спечелих, събаряйки град крепкостенен, властният цар Агамемнон от моите ръце я изтръгна, сякаш съм някакъв жалък изгнаник без чест и достойнство. Ала сега да оставим това — то е минало вече. [60] Никак не бива да храня в сърцето си злост непрестанна. Аз заявих, че гнева си не ще обуздая, преди да стигне до моите кораби бойният шум и борбата. Но облечи си плещите със моите прочути доспехи и поведи мирмидонци, които обичат войната, [65] щом като черния облак троянски обгражда със сила нашите кораби вити, а с натиск аргийци са спрени чак до приморския пясък на малко пространство от суша: целият град на троянци безстрашно излезе на пристъп. Вече не виждат отблизо челото на шлема ми лъскав. Скоро те щяха да бягат и с трупове ями да пълнят, [70] само Атрид Агамемнон да бе благосклонен към мене! Днеска троянците водят войната край нашия лагер. Ето в ръцете на цар Диомеда сега не беснее здравото копие, за да опази от гибел данайци; [75] звук от устата омразна на цар Агамемнон не чувам, ала навред се разнася гласът на убиеца Хектор, смело подтикващ троянци, които със викове гръмки пълнят изцяло полето и в боя надвиват ахейци. Хайде, Патрокле, закриляйки стана от гибел, нападай [80] мощно троянци, не давай да палят със огън развихрен нашите кораби, нас да лишат от завръщане свидно. Ти ме послушай какво ти поръчвам сега да направиш, да ми спечелиш и почит, и слава пред всички данайци, та да ми върнат обратно девицата хубавобуза, [85] заедно с нея да пратят и дарове скъпи за мене. Щом враговете отблъснеш от стана, назад се завръщай! Даже и Зевс силногръмец да би те отрупал с успехи, сам ти недей да се биеш без мен с войнолюбци троянци, 90 тъй като ще ми отнемеш голямата чест и прослава. Нито в борба възгордян и изтребил мнозина троянци, ти не повеждай надменно войската наблизо до Троя,