Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Глава 30
По настояване на Тави, подкрепено от допълнително количество монети на Сирил, Демос нае най-бързия влекач за пътуването нагоре по реката, веднага щом стигнаха до Парция. Тави никога не беше идвал в южната част на града и морското пристанище в устието на Гал, но за разглеждане на забележителности време нямаше.
Парция беше град от бял блестящ камък, разположен на няколко нива, като стъпала на стълбище, издигащо се до внушителна укрепена цитадела. Въпреки че не беше толкова голяма, колкото Алера Империя, Парция изглеждаше по-просторна, по-чиста и въздухът беше по-добър.
Екипажът на влекача, нает от Демос, с техния тъмно златист цвят на кожата и коси с нотки на червеникаво злато, кехлибар и мед напомни на Тави за графиня Амара. Те изглеждаха по-весели от речните хора, които Тави познаваше в столицата, и след като „Слайв“ беше прикачен към влекача, по-малкият кораб започна да се изкачва нагоре по реката, задвижван от екипажа парцианци с дълги пръти. Те се бяха разположили по двата борда на влекача, пееха шеговити песни и притежаваха невероятна способност да тласкат кораба нагоре по реката.
На кърмата на по-малкия кораб, на седалки, окачени зад влекача, до ватерлинията, се бяха разположили две жени на средна възраст.
Те седяха, потопили крака във водата, и разговаряха помежду си, като извършваха някаква ръчна работа, предимно да шият.
Когато Тави попита, Демос отговори, че това са съпругите на капитана на влекача и на първия му помощник и че те са водни призователи, които убеждават речните фурии да пренебрегнат влекача и „Слайв“.
Потокът от съдове по Гал беше наситен и щеше само да нараства, чак докато търговският сезон не приключи в края на есента. Сега, когато моряците не бяха заети с платната, те се мотаеха по палубата по няколко часа подред, всеки път, когато Демос не можеше да им намери работа.
В резултат на това Тави откри, че двамата с Арарис имат зрители по време на тренировките и за негово смущение те започнаха редовно да залагат на резултата от тренировката — не на това, че Тави ще победи Арарис, което изглеждаше немислимо. Залозите бяха за това кога и как Тави ще бъде ранен и каква част от кръвта му ще бъде пролята.
Влекачът продължаваше да дърпа кораба няколко часа след настъпване на мрака, осветявайки пътя си с магически лампи, докато екипажът не се умореше твърде много. Продължаваха отново още щом небето на изток просветлееше.
Съдът се движеше с удивителна грация и скорост нагоре по реката, често подминавайки търговски кервани, които се движеха по пътя покрай водата, на път към Алера Империя — и мирно, кротко заобикаляше други кораби, вървящи по реката с помощта на влекачи. В резултат на това им бяха нужни само шест дни, за да стигнат до столицата.
— Много умен бизнес — отбеляза Демос, когато влекачът маневрира близо до доковете и подаде въжетата, които ще позволят на докерите да довлекат „Слайв“ до мястото му. — Те получиха една четвърт от това, което спечелих аз, само за това, че се качиха нагоре по реката. Няма пирати, няма левиатани, няма притеснения за бури, прясна вода или храна.
— Може би се занимавате с погрешен бизнес — каза Ерен.
— Когато доживееш до моята възраст, също ще започнеш да мислиш за оставка — отговори Демос. — Обичам да мисля напред. Харесвам работата си, но с времето ми става малко тежка.
Тави застана до тях и кимна на Демос.
— Ще останем тук два-три дни, не повече, в зависимост от това колко време ще ни отнеме…
Демос с мрачен вид го прекъсна и вдигна ръка.
— Не ми казвай. Колкото по-малко знам, толкова по-трудно ще бъде да ме обвинят.
Тави се намръщи, но кимна.
— Два дни, максимум три, и ще тръгнем посред нощ.
Демос изсумтя и привика боцмана.
— Плати на моряците. Дай им отпуск на брега до утре следобед. Кажи на Сигурд да не тръгва, докато не попълни запасите.
Опитният моряк кимна, после сърдито погледна Ерен и каза нещо тихо на Демос. Демос го изслуша, кимна и намръщено погледна Ерен.
Ерен завъртя очи, отвори кесията си и хвърли две сребърни монети на боцмана. Той ги хвана, пробва ги със зъби и кимна, преди да пристъпи към задълженията си.
— Моряците и тяхната помия — промърмори Ерен.
„Слайв“ удари плътно стегнатите платнени ролки, омекотяващи края на кея, и хората на дока привързаха кораба. Спуснаха трапа и моряците изхвърчаха от кораба, гледайки света като студенти, излизащи от задушна лекционна зала.