Отдел Убийства: Илюзия за грях

Асланбек-Мирон се бе ориентирал правилно в своеобразната душевност на девойката. Нейният богат и силен интелект се съчетаваше с пълна липса на житейски опит и необикновена наивност, които я караха да приема на доверие дори най-нелепите и прозрачни лъжи. Наред с учебниците прикованата към болничното легло Наташа бе прочела толкова много романи, че си представяше живота точно такъв, какъвто се описва в тях. Съществуват пепеляшки и добри феи, съществуват прекрасни принцове, необикновени случайности и благородни безкористни богаташи. Разбира се, тя не вярваше във вълшебните превъплъщения — тиквата да става на карета, а плъховете — на кочияши. Твърде добре познаваше физиката и химията. Но във вълшебните обрати на съдбата вярваше. И тази упоритост и постоянство, с които овладяваше училищната програма, бяха породени именно от сляпата й вяра, че са възможни чудеса. Чудото непременно ще стане, но то не идва при онзи, който седи със скръстени ръце и не прави нищо, за да го постигне. Многобройните истории за пепеляшките на двайсетия век красноречиво доказваха, че щастието и успехът спохождат само хората, които упорито се трудят, трудят се неуморно, без да жалят сили. И Наташа Терехина се трудеше. Ето защо онова, което се бе случило с нея, не й се струваше невероятно. Нейните способности наистина са били забелязани и съществуваха хора, които искат да я вземат на работа, въпреки че е болна и на инвалидна количка. Разбира се, тя именно към това се бе стремила, докато зубреше материала от учебниците и пособията, докато решаваше задачите по физика, химия и математика, превъзмогвайки болките в гърба и краката, борейки се с приливите на отчаяние при мисълта, че никога вече няма да живее като другите хора. До тринайсетата си година се справи с училищната математика, още година и половина задълбочено се занимава с елементарната математика, а от петнайсетгодишната си възраст се посвети изцяло на висшата математика, защото това бе продиктувано именно от характера на болестта й. Всъщност много повече й допадаха химията и биологията, но тя си даваше сметка, че както физиците, така и химиците и биолозите не могат да работят вкъщи, извън лабораторията, без апаратура и реактиви. Докато един математик може, в някои случаи се оправя дори без компютър.

Отвличането не я уплаши много, още повече че тук никой с нищо не я заплашваше, напротив, Василий беше много мил с нея и дори се погрижи Ирка да не се тревожи и да се побърква от страх какво ли е станало с изчезналата й сестричка. А за Мирон изобщо няма какво да се говори. Наистина на втория ден я поразплака със своята суровост и студенина, но после това мина и повече не се повтори. Всичките й мисли се въртяха все около тоя красив момък, за нея той беше жив пример за онова, което бе чела по романите. И тъй като в тях често се разказваше как млади и красиви богаташи се влюбват в тежко болни момичета заради душевните им качества, всекидневното й продължително общуване с Мирон бе изпълнено с радостно вълнение и мечти, които ни най-малко не й се струваха безплодни и неоснователни.