Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Какво става! — извика Гелел през данданията.

— Сетите откарват повечето ни животни на изток.

— Защо!?

Чос повиши глас:

— Херцогиньо, съпротивата на Хенг провали разписанието ни. Трябва да отидем там бързо, преди Ласийн да достигне града с верни на нея части. Ако може да ни спре там, движението ни ще загуби мощта си. Военачалниците и провинциите ще започнат да се връщат при нея. Това ще бъде краят ни.

— Но вие ме уверихте, че Ласийн се е затворила в столицата!

Двамата мъже още веднъж си размениха погледи. С отминаването на добитъка шумът отслабна.

— Да, херцогиньо. Все пак представителите й могат да направят предложение на канците. Изключително положение в ново, съвместно властване… кой знае? Може да ги подкупят, като разпрострат покровителството им върху Хенг. Тогава ще сме изправени срещу двама неприятели. Трябва да се появим там преди някакво подобно споразумение да може да бъде осъществено.

Гелел посочи към брега:

— Тогава кажете ми как оставянето на хора тук постига това.

Чос гаврътна виното си и внимателно положи чашата на масата.

— Херцогиньо. Някогашната Конфедерация Итко Кан не е единственото княжество, за което трябва да се притесняваме. Южно от Идрин се намира Дал Хон…

— Който даде уверения за неутралитет.

— Официално да. Но ние сме изцедили от Кюон Тали всички здрави мъже и жени, годни да държат копието. Не смеем да го оставим напълно незащитен. Съветът на старейшините на Дал Хон може да реши да изрови старите си договори с Хенг и да тръгне срещу Тали. Затова оставяме десет хиляди души между тях и Тали.

— Не биха се опозорили, след като са ни уверили…

— Опозорили! — падналата върху масата ръка на Чос сплеска чашата. — Чест? Слава? Всички глупости, за които подпяват ококорените менестрели — нищо от тях няма значение на бойното поле! Да, тук един мъж или жена може да има своя чест, но нито един пълководец или държава не може да си го позволи. Цената е твърде висока — гибел за всички, които ви следват. Възнамерявам да победя, херцогиньо. Тази е школата, в която съм бил обучен. Победа! След нея има много време да пренапишете историята и да се представите в добра светлина.

Той вдигна ръка и събра купчинка отчети, за да избърше кръвта.

— Точно сега правим салове. И с помощта на местните ни магове и някои сетски шамани ще се спуснем по Идрин тъй, сякаш Гуглата е по петите ни.

— Ще доведа лечител — каза Амарон.

— Още не — викна Чос подире му. — Не, смятам, че времето е подходящо да съобщим на Гелел плановете си за нея.

И се усмихна, докато омотаваше кърпа около ръката си.

Гелел усети как косъмчетата на врата й настръхват.

— О, да, моля ви да ме уведомите. Може би включват кралски плавателен съд и сто роби на греблата?