Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Въпреки самостоятелното си възникване и отличителна форма на знаците, маянската писменост е организирана на принципи, в основата си сходни с тези на шумерската и някои други евразийски системи, вдъхновени от нея. Подобно на шумерите, маите също са използвали едновременно логограми и фонетични знаци. Логорамите за абстрактни понятия често са били съставяни на принципа на ребуса. Тоест абстрактното е било изписвано с помощта на знак за друго понятие със сходно звучене, но различен смисъл, което обаче по-лесно би намерило визуален израз. Подобно на японската кана и сричковото линейно Б писмо от Микена, маянските фонетични знаци най-често са изразявали срички, състоящи се от съгласна плюс гласна (от типа на та–, те–, ти–, то–, ту–). И подобно на буквите от най-ранната семитска азбука, маянските слогови знаци са произлезли от пиктограми за понятия, чиято фонетична форма е започвала със същата сричка (например сричката не– е била представяна със схематично изображение на опашка, тъй като съответната дума в маянския език е нех).
Тези паралели между древните мезоамерикански и западноевразийските писмености свидетелстват за универсалността, присъща по принцип на човешката съзидателност. Шумерският и мезоамериканските езици може и да не имали нищо общо, но са пораждали сходни проблеми, когато е трябвало да бъдат представени в писмен вид. Затова и решенията, открити от шумерите през III хилядолетие пр.Хр., са били преоткрити на свой ред и в срещуположната част на света — от мезоамериканските индианци, но през VII в. пр.Хр.
С изключение може би само на египетската и китайската писменост, а и тази на Великденския остров (които ще разгледаме по-долу), всички останали системи в света, независимо от времето и мястото на появата им, очевидно са били съставени въз основа на едни и същи модели, т.е. те са били модификации на някоя вече съществуваща система (шумерска или мезоамериканска) или най-малкото са били вдъхновени от нея. Както стана ясно, една от причините, че самостоятелно възникналите са толкова малко, е изключително трудното им съставяне. Друга се свежда до това, че възможността за самостоятелно създаване на писменост най-често е била осуетявана от факта, че вече е имало такава в лицето на шумерската, мезоамериканската или производните им.
Знаем, че създаването и доусъвършенстването на шумерската писменост е отнело стотици, ако не и хиляди години. Както ще видим, предпоставките за едно такова развитие включват някои по-специфични социални особености, които определят дали обществото ще открие полза в самата писменост и дали ще е склонно да поддържа нужното съсловие от специалисти в тази сфера (най-общо казано, „писари“). Много други древни общества, освен шумерското и това на древните мексиканци, са успели да създадат необходимите условия — например в древна Индия, Крит и Етиопия. Но така или иначе шумерите и древните мексиканци са се възползвали първи от тях, съответно в Стария и Новия свят. И след като са го направили, детайлите или по-скоро принципите на техните писмени системи бързо са се разпространили и сред останалите общества, още преди да са успели да отделят необходимите столетия или хилядолетия за същата цел. По този начин са били предотвратени или осуетени и евентуалните им самостоятелни експерименти в тази насока.
Разпространението на писмеността е ставало по един от тези два начина, които, макар и противоположни, намират своите паралели и в историята на технологията и идеите. Да кажем, че някой е изобретил нещо и го е пуснал в употреба. Ако и вие сте сред неговите кандидат-потребители, едва ли ще е нужно да измисляте нещо подобно при положение, че другите вече са го направили и, което е по-важното, то е доказало своята практическа стойност.