Сребристи сенки [bg]

— Единствената вина е на онези откачалки, които заключват хората в тъмни килии в Долината на смъртта — възрази Ейдриън. — Престани да се упрекваш, Сейдж, и използвай красивия си ум, който познавам и обичам.

Преглътнах и кимнах, опитвайки се да се стегна и събера мислите си.

— Добре. Сега трябва колкото се може по-бързо да се измъкнем от този град и мисля, че зная как.

— Това включва ли кражба на кола? — попита Ейдриън е надежда. — От морална гледна точка не го одобрявам, но Роуз и Дмитрий непрекъснато са го правили и това е много яко.

Сграбчих ръката му и го поведох навън от аптеката.

— Моят план не е толкова як.

Излязохме навън и на улицата наистина бе спрял камион на пожарната, а малко по-надолу, пред търговския комплекс, вече се събираше тълпа. Без да се бавя да се оглеждам за алхимиците сред множеството, забързах напред и се качих по стъпалата на туристическия автобус, следвана по петите от Ейдриън. Шофьорът ни изгледа подозрително.

— Вие, приятелчета, не сте от групата — рече той.

Ейдриън погледна назад към седалките в автобуса и забеляза, че всички пътници са с бели или сиви коси.

— Много наблюдателно — промърмори той.

Смушках го е лакът.

— Имаше ли късмет в казиното?

Ейдриън тутакси стопли и извади портфейла си.

— Бихме искали да се присъединим към групата — заяви жизнерадостно.

Шофьорът поклати глава.

— Не става така. Всичко е организирано от туроператора, който има договор с шефа ми, и… — Очите му щяха да изхвръкнат от орбитите, когато Ейдриън му подаде няколко стотачки. След миг на колебание мъжът ги грабна и ги пъхна в джоба си. — Влизайте. Мисля, че отзад има свободни места.

Редовните пътници в автобуса се взираха удивено в нас, докато минавахме покрай тях и се настанихме на последната седалка. Миг по-късно вратите на автобуса се затвориха и шофьорът потегли от паркинга. Ейдриън ме прегърна през рамото и щастливо въздъхна.

— Ах, нямам търпение да разкажа на нашите деца за това. „Хей, скъпа, спомняш ли си онзи път, когато подкупихме шофьора да ни качи на пълния с пенсионери туристически автобус за Лас Вегас?“

Въпреки критичната ситуация, не можах да не се разсмея.

— Много романтично. Сигурна съм, че ще бъдат впечатлени.

Усмивката продължаваше да озарява лицето му, ала примесена с лека тъга.

— Всъщност като се имат предвид неотдавнашните ми наблюдения на брачните отношения, това наистина е много романтично.

— За какво говориш?

Усмивката му окончателно се стопи.

— Нищо, което си заслужава. Просто разбрах, че бракът на родителите ми е лъжа, а майка ми няма нищо против да живее с мъжа, който я мисли за недостойна, при все че продължава да плаща сметките й.