Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Наоколо го разведе сивокос интерпретатор на снимки на име Клод Хенри, който беше научил занаята по време на Втората световна война, анализирайки въздушни снимки на нанесените от бомбите щети в Германия.
Клод каза на Джордж:
— Вчера от флота пратиха над Куба самолети Крусейдър, затова сега имаме фотоси от малка височина, които са по-лесни за тълкуване.
На Джордж не му се стори лесно. Снимките, накачени в стаята на Клод, му приличаха на абстрактно изкуство, безсмислени форми без ред.
— Това е съветска военна база — обяви Клод и посочи една снимка.
— Как разбрахте?
— Това е футболно игрище. Кубинските войници не играят футбол. Ако това беше кубинска база, щеше да има ромбовидно бейзболно игрище.
Джордж кимна. „Умно“, рече си той.
— Ето колона танкове Т-54.
На Джордж му изглеждаха като тъмни квадрати.
— Тези палатки са заслони за ракети — продължи Клод. — Според нашите специалисти по палатките.
— Специалисти по палатките?
— Да. Аз самият всъщност съм специалист по сандъците. Написах наръчника на ЦРУ по сандъците.
— Не се шегувате, нали — засмя се Джордж.
— Когато Съветите превозват много големи товари, например бойни самолети, трябва да ги държат на палубата. Прикриват ги, като ги слагат в сандъците. Но ние обикновено разбираме размерите. А един МиГ-15 е с различни размери от МиГ-21.
— Кажете ми нещо. Съветите разполагат ли с такива специалисти?
— Не мислим така. Преценете сам. Свалиха един Ю-2, затова знаят, че разполагаме със самолети с камери, които летят на голяма височина. Въпреки това си въобразяваха, че могат да пратят ракети в Куба, без ние да разберем. Продължаваха да отричат съществуването на ракетите до вчера, когато им показахме снимките. И така, знаят за шпионските самолети и за камерите, но досега не знаеха, че можем да видим ракетите им от стратосферата. Това ме кара да мисля, че изостават от нас във фотоинтерпретацията.
— Звучи ми правилно.
— Но ето го и голямото откритие от снощи — Клод посочи някакъв обект с вертикални стабилизатори на една от снимките. — До час шефът ми ще осведоми президента за това. Дълго е десет метра и половина. Наричаме го ФРОГ — ракета с малък обсег, тактическа.
— Значи ще бъде използвана срещу американските войски, ако нападнем Куба.
— Да. И може да носи ядрена бойна глава.
— Мамицата му.
— Вероятно същото ще каже и президентът Кенеди — прецени Клод.
18.
В кухнята в дома на улица „Грейт Питър“ радиото беше включено в петък вечерта. По цял свят хората държаха радиоприемниците включени и със страх чакаха новините.
Кухнята беше голяма, с дълга маса от рендосани чамови дъски по средата. Джаспър Мъри препичаше филийки и четеше вестниците. Лойд и Дейзи Уилямс получаваха всички лондонски вестници, както и някои от континента. Основният интерес на Лойд като член на парламента бяха външните работи и това оставаше неизменно още от участието му в испанската гражданска война. Джаспър преглеждаше страниците в търсене на някакво основание за надежда.
Утре, събота, в Лондон щеше да се проведе протестен марш. Ако Лондон съществуваше на сутринта. Джаспър щеше да присъства като репортер на Сейнт Джулиънс Нюз, студентския вестник. Всъщност той не обичаше да прави новинарски репортажи — предпочиташе статиите, защото бяха по-дълги и смислени и писането можеше да е по-стилно. Надяваше се някой ден да работи за списание или даже за телевизия.
Но първо искаше да стане редактор на Сейнт Джулиънс Нюз. Постът вървеше с малка заплата и свободна от учение година. Беше много желан, защото на практика гарантираше добра работа в журналистиката след дипломирането. Джаспър беше кандидатствал за редактор, но Сам Кейкбред го победи. Името Кейкбред беше прочуто в британската журналистика: бащата на Сам беше заместник-редактор на Таймс, а чичо му беше много обичан радиокоментатор. Сам имаше по-малка сестра в Сейнт Джулиънс Колидж, която беше карала стаж в списание Вог. Джаспър подозираше, че Сам е спечелил работата заради името, а не заради качествата си.
Но в Британия никога не беше достатъчно да си способен. Дядото на Джаспър беше генерал и баща му беше поел по пътя на подобна кариера, докато не направи грешката да се ожени за еврейско момиче. В резултат не стигна до по-висок чин от полковник. Британското общество никога не прощаваше на хора, които нарушаваха правилата. Джаспър беше чувал, че в Съединените щати е различно.