Прагът на вечността [bg]

Четиринадесетгодишният й брат Дейв също беше на масата и изработваше малки кубински знаменца. Използва шаблон, за да нанесе ивиците върху плътна хартия, а сега закрепваше листовете на малки летвички, изрязани от шперплат, с взет назаем телбод. Джаспър презираше привилегирования живот на Дейв, който имаше богати и свободомислещи родители, но много се стараеше да се държи приветливо.

— Колко знаменца правиш? — попита той.

— Триста и шестдесет.

— Предполагам, че бройката не е случайна.

— Ако не измрем всички тази нощ, ще ги продам утре на демонстрацията за шест пенса парчето. Триста и шестдесет по шест пенса са сто и осемдесет шилинга, или девет лири, колкото струва усилвателят за китара, който искам да си купя.

Дейв имаше нюх за бизнес. Джаспър си спомни неговия щанд за безалкохолни напитки, обслужван от хлапета, които работеха с огромна бързина, понеже Дейв им плащаше процент. Но Дейв се справяше зле с уроците и беше на последно или почти на последно място по всички учебни предмети. Това довеждаше баща му до лудост, понеже във всичко останало Дейв беше умен. Лойд обвиняваше сина си в мързел, но според Джаспър нещата бяха по-сложни. На Дейв му беше трудно да прочете каквото и да е. Пишеше ужасно, с много грешки и даже обръщаше някои букви. Напомняше на Джаспър за най-добрия му приятел в училище, който не беше способен да изпее училищната песен и му беше трудно да чуе разликата между собственото си мучене и мелодията, която пееха другите момчета. По същия начин на Дейв му се налагаше да се съсредоточи, за да види разликата между д и б. Копнееше да изпълни очакванията на преуспелите си родители, но никога не смогваше.

Докато защипваше своите шестпенсови знаменца, умът му явно блуждаеше, понеже без връзка с нищо каза:

— Твоята майка и моята майка не ще да са имали много общо, когато са се запознали.

— Не — отговори Джаспър. — Дейзи Пешков е дъщеря на руско-американски гангстер. Ева Ротман е дъщеря на лекар от еврейско семейство от средната класа в Берлин, изпратена в Америка, за да избяга от нацистите. Твоята майка е приела моята майка.

Иви, която беше кръстена на Ева, се обади:

— Мама просто има голямо сърце.

— Ще ми се някой да ме прати в Америка — каза Джаспър почти на себе си.

— Защо просто не заминеш? — попита Иви. — Можеш да им кажеш да оставят кубинците на мира.

В този момент в кухнята влезе жената с голямото сърце. Дейзи Уилямс беше все още привлекателна на четиридесет и шест години: с големи сини очи и светли къдрици. На младини трябва да е била неустоима, помисли Джаспър. Тази вечер беше облечена скромно, със синя пола и подходящо сако, без бижута; крие богатството си, сардонично си рече Джаспър, за да играе по-добре ролята на съпруга на политик. Фигурата й още беше стройна, макар и не така слаба като навремето. Джаспър си я представи гола и реши, че ще е по-добра в леглото от дъщеря си Иви. Дейзи трябва да беше като Бийп, готова на всичко. Изненада се, когато се улови да фантазира така за жена на възрастта на майка му. Колко хубаво, че жените не могат да четат мислите на мъжете.