Прагът на вечността [bg]

— Ако благоволите за момент — продължи Стивънсън. — Ще разположим статив в дъното на залата, където се надявам всички да го виждат.

Камерата фокусира пет-шест души в костюми, които чевръсто излагаха големи фотографии.

— Пипнахме копелетата! — каза Джордж.

Гласът на Стивънсън продължи да се носи отмерено и сухо, но някак зареден с нападателност.

— Първото доказателство показва района северно от селото Канделария, близо до Сан Кристобал, на югозапад от Хавана. На първата снимка виждате селото в края на август 1962 — тогава то представляваше само кротка провинция.

Делегатите и всички останали се тълпяха край стативите и опитваха да видят това, за което говореше Стивънсън.

— Втората снимка показва същия район в един ден от миналата седмица. Появили са се няколко палатки и превозни средства, появили са се нови странични пътища, а главният път е поправен.

Стивънсън замълча и залата утихна.

— Третата снимка, направена само двадесет и четири часа по-късно, показва условия за настаняването на батальон за ракети със среден обсег — каза той.

Възклицанията на делегатите се сляха в изненадано жужене.

Стивънсън продължи. Показани бяха още снимки. До този момент някои държавни ръководители бяха вярвали на твърденията на Съветския съюз. Сега всички знаеха истината.

Зорин седеше с каменно лице и не казваше нищо.

Джордж вдигна поглед от телевизора и видя да влиза Лари Мохини. Погледна го накриво — при последния им разговор Лари му се беше ядосал. Сега обаче изглеждаше дружелюбен.

— Здрасти, Джордж — рече той, все едно никога не бяха разменяли остри думи.

— Какви са новините от Пентагона? — попита неутрално Джордж.

— Дойдох да ви предупредя, че ще се качим на един съветски кораб — каза Лари. — Президентът взе решението преди няколко минути.

Сърцето на Джордж забърза.

— По дяволите. Тъкмо си мислех, че нещата може да се успокоят.

Мохини продължи:

— Явно той мисли, че карантината нищо не значи, ако не прихванем и проверим поне един подозрителен кораб. Вече го критикуват, защото пуснахме един петролен танкер.

— Какъв род кораб ще задържим?

— Марукла, ливански товарен кораб с гръцки екипаж, нает от съветското правителство. Отплавал е от Рига и се твърди, че кара хартия, сярна киселина и резервни части за съветски камиони.

— Не мога да си представя Съветите да поверят ракетите си на гръцки екипаж.

— Ако си прав, няма да има проблем.

Джордж си погледна часовника.

— Кога ще стане това?

— В Атлантическия океан вече е тъмно. Ще трябва да почакат до сутринта.

Лари си тръгна, а Джордж се запита доколко опасно е това. Трудно беше да разбере. Ако Марукла беше невинен кораб както твърдяха, навярно прихващането щеше да мине без насилие. Но какво щеше да стане, ако носеше ядрено оръжие? Президентът Кенеди беше взел поредното рисковано решение.