Прагът на вечността [bg]

— Май няма много цветнокожи репортери, които да отразяват Вашингтон.

— Само аз съм — отговори Лий.

— Джордж Джейкс работи с Боби Кенеди — каза Мария.

Лий изведнъж се заинтригува повече.

— Що за човек е той?

— Работата е страхотна — каза Джордж, отклонявайки въпроса. — Преди всичко съветвам по гражданските права. Предприемаме правни действия срещу южните щати, които пречат на негрите да гласуват.

— Но ни трябва закон за гражданските права.

— Ти го каза, братко — Джордж се обърна към Мария: — Не мога да остана. Радвам се, че се чувстваш по-добре.

— Ще повървя с теб, ако отиваш в министерството — каза Лий.

Джордж избягваше компанията на новинари, но към Лий изпитваше другарски чувства, понеже човекът се опитваше да се справи в белия Вашингтон също като него, затова отговори:

— Добре.

— Благодаря, че се отби, Лий — рече Мария. — Моля, обади ми се, ако имаш нужда от изясняване на нещо по това съобщение.

— Разбира се.

Джордж и Лий излязоха и тръгнаха по Пенсилвания авеню.

— Какво пише в съобщението? — попита Джордж.

— Макар че корабите са обърнали курса, Съветите продължават да строят ракетни площадки в Куба и го правят с най-голяма бързина.

Джордж се замисли за снимките от въздушното разузнаване, които беше видял току-що. Изкушаваше се да разкаже на Лий за тях. Щеше да му е приятно да даде едно рамо на млад чернокож репортер. Но това щеше да е пробив в сигурността и Джордж устоя на порива.

— Май е така — рече той неангажиращо.

— Правителството като че не прави нищо — продължи Лий.

— Какво искаш да кажеш?

— Карантината явно не е ефикасна, а президентът не прави нищо друго. Джордж се докачи. Той беше част от правителството, макар и дребна, и се чувстваше несправедливо обвинен.

— В телевизионното обръщение в понеделник президентът каза, че карантината е само началото.

— Значи ще има по-нататъшни действия?

— Очевидно това имаше предвид.

— Но какво ще направи?

Джордж се усмихна, разбирайки, че Лий се мъчи да измъкне информация от него.

— Погледни натам — каза той.

Когато Джордж се върна в Министерството на правосъдието, Боби беше бесен. Той не викаше и не хвърляше предмети из стаята. Неговият гняв беше студен и жесток. Хората говореха за ужасяващия поглед на сините му очи.

— На кого е ядосан? — обърна се Джордж към Денис Уилсън.

— На Тим Тедър. Пратил е три диверсионни отряда от по шест души в Куба. И още очакват да тръгнат.

— Какво? Защо? Кой е казал на ЦРУ да прави това?

— Част от операция „Мангуста“. А явно никой не им е казал да спрат.

— Но така те могат да предизвикат Трета световна война!

— Затова Боби бълва змии и гущери. Още нещо. Пратили са двама да взривят някаква медодобивна мина — и за нещастие са загубили връзка.