Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Лекарите не вярват в чудеса.
— И аз така си помислих.
Димка се мъчеше да спре стаята да се върти около него. Преглътна с труд и опита да превъзмогне шока. Трябваше да е практичен.
— Ти не искаш да се омъжваш, а е адски сигурно, че и аз не искам. Какво ще правиш?
— Трябва да ми дадеш пари за аборт.
Димка преглътна.
— Добре.
Абортите бяха достъпни в Москва, но не бяха безплатни. Димка се замисли как да се сдобие с пари. Планираше да продаде мотоциклета и да купи употребявана кола. Ако го отложеше, можеше и да успее. Можеше да вземе назаем от баба си и дядо си.
— Мога да се справя — каза той.
Тя незабавно омекна.
— Всеки от нас може да плати половината. Направихме бебето заедно.
Внезапно Димка се почувства някак по-различно. Може би защото тя използва думата бебе. Откри, че се разкъсва. Представи си как държи едно бебе, как гледа дете, което прави първите си стъпки, учи го да чете, води го на училище.
— Сигурна ли си, че искаш аборт?
— Ти как се чувстваш?
— Неудобно — запита се защо се чувства така. — Не мисля, че е грях или нещо такова. Просто започнах да си представям едно малко бебе, нали така. — Не беше сигурен откъде идват тези чувства. — Можем ли да дадем детето за осиновяване?
— Да родиш дете и после да го дадеш на непознати?
— Знам, и на мен не ми харесва. Но е трудно да гледаш дете сама. Аз обаче ще ти помагам.
— Защо?
— Защото то ще е и мое дете.
Нина го хвана за ръката.
— Благодаря ти, че го казваш — изведнъж тя му се видя много крехка и сърцето му се сви. — Обичаме се, нали?
— Да — и в момента той я обичаше. Мислеше за Наталия, но някак представата за нея беше смътна и далечна, а Нина беше тук — от плът и кръв, рече си той и изразът му се стори по-жив от обичайното.
И двамата ще обичаме детето, нали?
— Да.
— Е, тогава…
— Но ти не искаш да се омъжваш.
— Не исках.
— Минало време.
— Чувствах се така, докато не забременях.
— Промени ли си мнението?
— Сега всичко ми се струва различно.
Димка беше замаян. Наистина ли говореха за брак? Отчаяно търсеше какво да каже и опита да се пошегува:
— Ако ми предлагаш, къде са хлябът и солта?
Традиционната церемония на годежа изискваше размяната на хляб и сол.
За негово изумление, Нина избухна в сълзи.
Сърцето му се стопи. Прегърна я. Първо тя се противеше, но след миг позволи да я прегръща. Сълзите й измокриха ризата му. Той я погали по косите.
Тя вдигна глава, за да получи целувка. След малко се отдели.
— Ще ме любиш ли преди да стана твърде дебела и грозна?
Халатът й се отвори и Димка видя меката й гърда, обсипана с очарователни лунички.
— Да — безразсъдно каза той и изтика образа на Наталия още по-назад в ума си.
Нина отново го целуна. Той улови гърдата й — стори му се още по-тежка от преди.
Тя пак се отдръпна.
— Не мислеше това, което каза в началото, нали?
— Какво казах?
— Че си адски сигурен, че не искаш да се жениш.
Димка се усмихна, все още с ръка на гърдата й.
— Не, не го мислех.
В четвъртък следобед Джордж Джейкс изпита лек оптимизъм. Тенджерата вреше, но капакът още беше отгоре. Карантината беше в сила, съветските кораби с ядрени оръжия бяха обърнали курса и нямаше сблъсък по море. Съединените щати не бяха нахлули в Куба и никой не беше изстрелял никакви ядрени ракети. Навярно все пак Третата световна война можеше да бъде предотвратена.
Това усещане трая още съвсем малко.
Сътрудниците на Боби Кенеди имаха телевизор в кабинета си в Министерството на правосъдието и в пет гледаха предаването от главната квартира на ООН в Ню Йорк. Съветът по сигурност беше в сесия — двадесет стола край маса във формата на подкова. В извитата част седяха преводачите със слушалки на ушите. Помещението беше претъпкано с помощници и други наблюдатели, които следяха прекия сблъсък между двете свръхсили.
Американският посланик в ООН беше Адлай Стивънсън, плешив интелектуалец, който се бори за президентската номинация на демократите през 1960 и беше победен от по-добре изглеждащия на телевизионния екран Джак Кенеди.
Съветският представител, Валериан Зорин, говореше с типичния си монотонен глас и отричаше в Куба да има ядрени оръжия.