Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Каква мила картинка — топло рече Дейзи. — Три деца работят кротко. — Имаше отчетлив американски акцент, макар да беше позагладен от четвърт век в Лондон. Погледна изненадано знаменцата на Дейв. — Ти не се интересуваш често от световната политика.
— Ще ги продавам по шест пенса всяко.
— Можех да предположа, че усилията ти нямат нищо общо със световния мир.
— Оставям световния мир на Иви.
— Някой трябва да се тревожи за това — със страст отговори Иви. — Знаете, че всички може и да сме мъртви до началото на марша утре, само защото американците са такива лицемери.
Джаспър хвърли поглед на Дейзи, но тя не беше обидена. Свикнала беше с острите етични изказвания на дъщеря си.
— Струва ми се, че американците са много уплашени от ракетите в Куба — меко рече тя.
— Значи могат да си представят как се чувстват другите народи и да си приберат ракетите от Турция.
— Мисля, че си права. Президентът Кенеди сгреши с разполагането им там. Все пак, има разлика. Ние в Европа сме свикнали да има насочени към нас ракети и от двете страни на Желязната завеса. А с тайното изпращане на ракети в Куба Хрушчов потресаващо измени статуквото.
— Което си е така, така си е.
— А практическата политика е нещо друго. Но вижте как историята се повтаря. Моят син е като баща ми, винаги нащрек за възможност да спечели някоя пара, дори и на ръба на Третата световна война. Дъщеря ми е като чичо ми, болшевика Григорий, решена да промени света.
Иви вдигна поглед.
— Ако е бил болшевик, значи наистина е променил света.
— Но дали го е променил към по-добро?
Влезе Лойд. Също като прадедите си миньори, той беше нисък и широкоплещест. Нещо в походката му напомни на Джаспър, че някога е бил и шампион по бокс. Облеклото му беше старомодно — черен костюм с фина шарка на рибена кост и блестящо бяла ленена кърпичка в джобчето. Явно родителите щяха да присъстват на някакво политическо събитие.
— Готов съм, ако и ти си готова, скъпа — обърна се той към Дейзи.
— За какво е срещата ви? — попита Иви.
— За Куба. За какво друго? — отговори татко й. Забеляза плаката. — Виждам, че вече имаш мнение по въпроса.
— Не е сложно, нали? — каза Иви. — На кубинците трябва да се позволи сами да избират съдбата си. Не е ли това основен принцип на демокрацията?
Джаспър видя, че се задава разправия. В това семейство половината разправии бяха за политика. Отегчен от идеализма на Иви, той подхвърли:
— Ханк Ремингтън ще изпее „Отровен дъжд“ утре на площад Трафалгар.
Ремингтън, ирландско момче, чието истинско име беше Хари Райли, беше водач на групата Кордс. Тази песен беше за падането на радиоактивните частици.
— Той е чудесен — отвърна Иви. — Такава ясна мисъл.
Ханк беше един от нейните герои.
— Дойде да се срещне с мен — каза Лойд.
Иви тутакси смени тона.
— Не си ми казал!
— Това стана днес.
— Какво мислиш за него?
— Истински гений от работническата класа.
— Какво искаше той?
— Искаше да говоря в Камарата на общините и да разоблича президента Кенеди като подпалвач на война.
— Така и трябва!
— И какво става, ако Лейбъристката партия спечели следващите общи избори? Представи си, че стана министър на външните работи. Може да ми се наложи да ида в Белия дом и да търся от президента Кенеди подкрепа за нещо, което лейбъристкото правителство иска да направи, например резолюция на ООН срещу расовата дискриминация в Южна Африка. Кенеди може да си спомни как съм го обидил и да ми каже да се разкарам.
— Все пак би трябвало да го направиш — настоя Иви.
— Да наречеш някого подпалвач на войни обикновено не помага. Ако смятах, че това ще реши сегашната криза, щях да го направя. Но това е карта, която можеш да изиграеш само веднъж. И аз предпочитам да го направя, когато имам печеливша ръка.
Джаспър смяташе Лойд за практичен политик. Одобряваше това.
Иви обаче мислеше обратното.
— Вярвам, че хората трябва да се изправят и да говорят истината — каза тя.