Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
И беше прелъстил Мария Самърс.
Джордж не беше много изненадан, че Кенеди има връзка с черно момиче. Ако половината от клюките бяха верни, президентът не беше много придирчив към жените. Тъкмо обратното: харесваше зрели жени и девойки, блондинки и брюнетки, равни нему светски дами и празноглави машинописки.
За миг Джордж се запита има ли Мария представа, че е само една от многото.
Президентът Кенеди нямаше силни предразсъдъци по отношение на расата и винаги я беше смятал за чисто политически въпрос. Макар да не пожела да се снима с Пърси Марканд и Бейб Лий от страх, че може да загуби гласове, Джордж го беше виждал бодро да се здрависва с чернокожи мъже и жени, да бъбри и да се смее, спокоен и отпуснат. Чувал беше също, че Кенеди е присъствал на партита с проститутки от всякакви раси, но не знаеше верни ли са тези слухове.
Но коравосърдечието му беше потресло Джордж. Не процедурата, през която Мария беше преминала — но и тя беше достатъчно неприятна — а фактът, че беше сама. Мъжът, от когото Мария беше забременяла, трябваше да я вземе след операцията, да я заведе у дома и да стои с нея, докато се увери, че е добре. Телефонното обаждане не беше достатъчно. Това, че е президент, не беше извинение. Джак Кенеди беше паднал много в очите на Джордж.
Тъкмо когато мислеше за мъжете, заради чиято безотговорност момичетата забременяваха, влезе родният му баща.
Джордж се удиви. Грег никога досега не беше посещавал този кабинет.
— Здравей, Джордж — каза той и двамата си стиснаха ръцете, все едно не са баща и син. Грег носеше омачкан костюм от някакъв мек син раиран плат, който май съдържаше и кашмир. „Ако мога да си позволя такъв костюм“, рече си Джордж, „ще гледам да е изгладен“. Често си мислеше това, когато виждаше Грег.
— Не очаквах това — рече той. — Как си?
— Просто минавах край вашата врата. Искаш ли да си вземем по кафе?
Слязоха в кафетерията. Грег поръча чай, а Джордж взе бутилка Кока-Кола и сламка.
— Един човек ме пита за теб онзи ден. Една дама в пресслужбата — каза Джордж, когато седнаха.
— Как се казва?
— Нел някоя си. Мъча се да си спомня. Нели Форд?
— Нели Фордам — Грег се взря в далечината, а по лицето му се изписа носталгия по полузабравени удоволствия.
На Джордж му стана забавно.
— Явно приятелка.
— Нещо повече. Бяхме сгодени.
— Но не сте се оженили.
— Тя развали годежа.
Джордж се подвоуми.
— Май не е моя работа… но защо?
— Е… ако искаш да знаеш истината, тя разбра за теб и каза, че не иска да се омъжва за човек, който вече си има семейство.
Джордж беше очарован. Баща му рядко проговаряше за онези времена.
Грег изглеждаше умислен.
— Нели навярно беше права. Ти и майка ти бяхте моето семейство. Но не можех да се оженя за майка ти — не можех едновременно да правя политическа кариера и да имам чернокожа съпруга. И така, избрах кариерата. Не мога да кажа, че това ме е направило щастлив.
— Никога не си ми говорил за това.
— Знам. Нужна беше опасността от Трета световна война, за да ти кажа истината. Впрочем, как мислиш, че вървят нещата?
— Чакай малко. Някога имало ли е вероятност да се ожениш за мама?
— Когато бях на петнадесет, исках да се оженя за нея повече от всичко на света. Но баща ми адски добре се постара това да не стане. Имах друга възможност, десет години по-късно, но в този момент бях достатъчно голям, за да разбера колко откачена идея е това. Слушай, смесените двойки имат достатъчно трудности сега, през шестдесетте. Представи си какво щеше да е през четиридесетте. И тримата навярно щяхме да сме нещастни. — Грег се натъжи. — Освен това, не ми стискаше. Това е истината. А сега ми кажи за кризата.
Джордж с усилие насочи мислите си към кубинските ракети.
— Преди час започнах да мисля, че можем да минем през това, но сега президентът е наредил на флота да прихване един съветски кораб утре сутринта — той разказа на Грег за Марукла.
— Ако корабът е такъв, за какъвто се представя, няма да има проблеми.
— Точно така. Нашите хора ще се качат на борда и ще видят товара. После ще раздадат сладкиши и ще си идат.