Прагът на вечността [bg]

Президентът беше устроил това помещение в мазето на Западното крило, където преди имаше пътека за боулинг. Явната цел беше да се ускорят комуникациите по време на криза. Истината беше, че според Кенеди военните му бяха спестявали информация при кризата в Залива на свинете, и искаше да е сигурен, че те никога няма да имат възможността да го повторят.

Тази сутрин стените бяха покрити с едромащабни карти на Куба и морските подстъпи към острова. Телетипите шумоляха като цикади в топла нощ. Тук се копираха телеграмите на Пентагона. Президентът можеше да чува военните комуникации. Операцията по карантината се водеше от едно помещение в Пентагона, известно като „Мостика“, но разговорите между него и корабите можеха да се чуят и тук.

Военните ненавиждаха Кризисната зала.

Джордж седеше на неудобен модерен стол пред евтина маса за хранене и слушаше. Още размишляваше върху снощния разговор с Грег. Дали Грег очакваше Джордж да се хвърли в прегръдките му и да проплаче: „Татко!“. Вероятно не. Явно му беше удобно в ролята на чичо. Джордж нямаше желание да променя това. На двадесет и шест години не можеше изведнъж да започне да се държи с Грег като с истински баща. Все пак беше някак щастлив от думите на Грег. „Баща ми ме обича“, каза си той, „това не може да е лошо.“

Корабът Джоузеф П. Кенеди сигнализира на Марукла по изгрев.

Кенеди беше 2 400-тонен разрушител, въоръжен с осем ракети, противоподводна ракетна установка, шест торпеда и двойка 127-милиметрови оръдия. Имаше и възможност да изстрелва ядрени подводни бомби.

Марукла веднага спря двигателите и Джордж задиша по-леко.

Кенеди свали лодка и шестима души отидоха на Марукла. Морето беше неспокойно, но екипажът на Марукла надлежно спусна въжена стълба. Въпреки това вълнението затрудняваше качването на борда. Офицерът не искаше да изглежда смешен, падайки във водата, но най-сетне рискува, скочи към стълбата и се качи на кораба. Хората му го последваха.

Гръцкият екипаж им предложи кафе.

С удоволствие отвориха люковете, та американците да инспектират товара им, който отговаряше на обявеното. Имаше миг на напрежение, когато американците настояха да бъде отворен сандък с надпис „Изследователска апаратура“, но се оказа, че вътре има лабораторни инструменти, не по-сложни от тези, които човек може да намери в някоя гимназия.

Американците си тръгнаха и Марукла продължи по пътя си към Хавана.

Джордж съобщи добрите новини на Боби Кенеди и скочи в едно такси.

Каза на шофьора да го откара до ъгъла на „Пета“ и „К“ улици, в един от най-лошите квартали на града. Тук, над автомобилен салон, се помещаваше Националният център по интерпретиране на фотографии на ЦРУ. Джордж искаше да разбере това изкуство и беше помолил за специален инструктаж. Понеже работеше за Боби, желанието му беше изпълнено. Мина по осеяния с бирени бутилки тротоар, влезе в сградата и мина охраняваната въртяща се преграда. После го придружиха до четвъртия етаж.