Открадни си свят [bg]

Ножът на Джоуи изчезна. Той се озова на пода. Момчетата крещяха. Джоуи се извъртя и краката му обхванаха прасците на Дог като ножици.

Лупин Джуджето прошепна в ухото на Хан:

— Да пусна ли малко холюцинации?

Норвал изшътка и го бутна встрани. Джуджето отскочи изръмжа.

С чевръста подсечка Джоуи повали големия мъж до себе си. След това подскочи и го изрита в ребрата:

— Лайнер такъв? — изрева той.

Дог Шварц, който вече гореше чист, стопроцентов адреналин, скочи на крака и го повали без усилие. Дог обичаше игрите. Но винаги предпочиташе двубоите на живо, с истинска болка и истински рани. Подобно на някакъв левитиращ йога Дог възнесе масивното си туловище над пода и се стовари право върху Джоуи, яхна го и го притисна в менгемето на яките си бутове. Сетне го сграбчи за раменете и блъсна челото му в земята — пет, шест пъти.

— Добре! Добре! — развика се Норвал. Дог излезе от завладелия го транс и осъзна, че седи върху хърбавите гърди на Джоуи.

— Божичко! — изпъшка Норвал.

— Вземи си думите назад — повтори Дог.

— Какво?

— Никога не си спал с Тайнствената жена.

— Не съм — съгласи се Хан с видимо задоволство. — Може да е било с някоя като нея — добави злобно той.

Публична тайна и постоянен повод за подигравки бе новината, че Дог Шварц е познавал капитан Джут още от шестнайсетгодишна, но никога не я бе докосвал.

Дог Шварц се понадигна, давайки възможност на Джоуи да си поеме дъх.

— Пусни го, Дог — рече Хан. — Какво искаш?

— Искам да пояздя горилата — отвърна, без да се замисля, Дог Шварц.

— Какво? — ококори се нахилено Норвал Хан.

Дог побутна с коляно Джоуи в шията.

— Искам да пояздя горилата! — повтори той.

Сега вече се смееха всички.

— Пусни го, Дог — повтори Лупин Джуджето, който подскачаше наоколо. — Дог, пусни го!

— Е, хубаво — склони Дог и се изправи. След това подаде ръка на поваления Джоуи. Дрехите му бяха покрити е прах. Той шляпна Джоуи по темето, но почти закачливо.

— Нервно шибанярче.

— А-ъх — изпъшка Джоуи и сръга Дог в хълбока. Но битката беше приключила. Зяпачите се разотиваха. Лупин вдигна ножа на Джоуи и му го подаде. Останалите обсъждаха различни тактики на ръкопашния бой.

Норвал отиде да пикае. Спря до ръба на голямата шахта и надникна долу между бомбетата на обувките си.

— Разбира се, че можеш да пояздиш горилата, Дог, ти дребен мошенико — промърмори доволно Норвал.