Открадни си свят [bg]

Лейтенантът постави ръка на рамото на младежа.

— Лари, продължавай да набираш този номер.

Лари кимна и се върна към прекъснатата задача. И този път никакъв отговор. Всички клечаха заедно в тъмнината. Черните ризи се бяха скупчили пред камерите, очаквайки зелена светлина. Такива групички като тази сега вече имаше на много места из кораба, Старк разполагаше с повече хора, отколкото можеше да се предполага.

Група „К“ на място и в готовност, сър.

— Синхронизирайте се с мен и останете на позиция — нареди лейтенант Риков на хората си. Те потвърдиха заповедта. Един Господ знаеше каква е тази тяхна синхронизация.

Лейтенантът позвъни на полковник Старк и докладва за 60% успех без никакви загуби.

— Все още приемаме образа на петна — обясни й той, докато оглеждаше екраните. — Но инак момчетата и момичетата се справиха великолепно! — Той изгледа ухилено хората си.

Пръстите на Лари пробягваха по клавишите.

— Без връзка с Окципитален — обади се той. Беше решил да им съдейства. Но нищо на света не можеше да го накара да му казва сър.

— Продължавай да опитваш, синко — отвърна му лейтенантът с червената барета.

Всички следяха мониторите. Горе, по малиновочервените плочи на Хипокампуса, се виждаха мънички черни точки, които щъкаха насам-натам — старите почистващи роботи, които местеха датчици от едно място на друго. Крабовете също оказваха пълно съдействие. Специалистите бяха открили начин да препрограмират примитивната им автономна система.

— Г-н Спинър, сър — обяви един сержант от далечния край на залата.

На монитора за връзка с Понса се появи зеленото, фрагментирано лице на Спинър.

— Ало? Ало? — повтаряше той. Изглеждаше ужасно възбуден.

— Кажи му, че скоро ще имаме новини за него — произнесе лейтенант Риков, сякаш обещаваше да му прати някой вкусен деликатес. — Кажи му да държи положението и да чака нови инструкции.

В Окцсипиталната шахта кипеше битка.

Всъщност, в Окципиталната шахта непрестанно кипяха битки.

Но този път причината беше Норвал Хан. Той беше нарекъл Тайнствената жена курва.

— Какво? — подскочи Дог Шварц. — Светата Мистерия? — Той поклати енергично глава. — Съжалявам, Норв, но ще трябва да си вземеш думите обратно.

Хан беше висок мъж с тясно лице и хитро изражение. Беше млад и строен, мургав като шоколадова бисквита, издокаран в захабени джинси и с полюшваща се на ухото самотна обеца. Той се прозя и се ухили.

— Шибана курва — повтори той. — Шибъл съм йъ.

Което беше очевидна лъжа и Дог Шварц се изсмя.

Хората на Норвал се размърдаха, подушвайки нагряващия скандал.

Дог се изкиска и подсмръкна шумно.

— Не, не, Норвал — каза той. — Сега дрънкащ глупости. Извинявай, не мога да седя тук и да те слушам как бърбориш тъпизми. Искам да кажа… нямам нищо против, стига да става въпрос за майка ти.