Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Фолко седеше ни жив, ни мъртъв. Думите на Отон накараха сърцето му бясно да забие, хобитът почувства задух. Нима Отон е заподозрял нещо? Сега Фолко е в пълната му власт и е безоръжен – освен скъпоценното острие на Отрина няма нищо, ризницата е свалена, а десницата на Отон уж кротко се подпира на дръжката на двуръчното му чудовище. Хобитът се напрегна, готов всеки миг да хукне, макар че нямаше накъде да бяга. На много левги наоколо белее снежна пустиня, най-близкото селище се намира на четири дни път, а обитателите му са привърженици на Олмер.

- Какво пък, ако ни застанат на пътя... -промълви той, но очевидно думите му не убедиха Отон...

След този разговор Отон престана да вика хобита в топлата шатра.

Отрядът бавно продължаваше на Изток. Вървяха право към Черния замък. Хоар не замръзваше дори в най-лют студ и само там бе възможно да преминат реката.

„Ако не смогнем да построим салове – често повтаряше Отон, обхождайки вечер лагера, – ще се наложи с измама...“

В една от непрогледните нощите, докато свирепстваше виелица, най-после пристигна крилатият пратеник на Радагаст. От писмото му лъхаше тревога – старият магьосник още не бе успял да разбере източника на силата на Олмер. Вълшебникът беше пратил съгледвачи – пернати и четирикраки – далече на изток да търсят къде е паднал Небесният огън, но сред зима, когато всичко бе покрито със сняг, усилията им бяха напразни. Сред елфите в Сивите заливи беше се вдигнала тревога – известията за Гълтачите на скали бяха проверени и потвърдени от Кирдан. Предположенията на приятелите се оказаха верни – рожбите на Мрака под планината, събудени и насочвани неизвестно от кого, се нижеха от северозапад право към елфическата твърдина, постепенно изтегляйки се от Мория. Дружините на Дори, вече заслужил прякор „Славния“, успели да нахлуят в Хазад-Дум. В двудневна битка джуджетата разбили отрядите от различни оркски племена и за кой вече път започнали възстановяването на великото Царство. Самият Дори обаче отказал короната – не бил от рода на преките потомци на Дурин... Пръстенът им помага да се защитават от подземния страх, и сега джуджетата търсят източници на подземни води, за да пуснат цели реки в прогорените от Гълтачите тунели. Но от тази опасна идея засега ги удържат дошлите при тях елфи на Корабостроителя – заради непредсказуемите последици, които може да донесе това им действие. В Ангмар засега е спокойно, но духът на размириците още не е напуснал тази страна. През цялото време от изток тайно идват някакви подозрителни личности, кове се оръжие въпреки забраната на Наместника, арнорските постове нерядко са нападани. След разгрома на Олмер миналата есен разбойниците са се изпокрили и пътищата на Северното кралство са безопасни. Около Могилите е поставена сигурна стража, макар че засега с това успяват само да успокоят селяните. Странни неща ставали там нощем, но „черните отряди“ вече не скитат безнаказано из околностите.