Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Като избърсваше с ръкава си потта и учудвайки се сам на себе си, Фолко млъкна и сведе очи под изумените погледи на приятелите. Рядко произнасяше подобни тиради, но щом почнеше да говори в стил, повече подобаващ на героите от Войната за Пръстена, често сам не можеше да се спре.

Пет чифта очи спокойно се вдигнаха към хобита. Пет пронизващи погледа се стараеха да проникнат в самите корени на мислите му, и преди да успее да се възпротиви на това, той чу гласа на Вир:

-С малко думи не можем да ги разубедим, брат Мотсогнир. Нужни са дълги пътища на движения на мисълта, необходимо е съсредоточения и самота... Горещата кръв ще ги води напред дотогава, докато не паднат мъртви. Високи по техните мерки чувства ги движат, те не търсят нищо за себе си - може би, ще ги пуснем с мир?

-Нима брат Вир не знае, че високите чувства не могат да оправдаят гибелните последствия на продиктуваните от тях деяния? - възрази на говорещия Видгри. - В безумието си те са готови на всичко, само да изпълнят замисленото - за тях не е важно, колко невинни ще загинат при това! Колко смъртни ще се окажат въвлечени в изтребителна война!

-Войната не може да бъде избегната, Велики! - мрачно навел глава, дрезгаво каза Торин. - Ние вече спечелихме една битка край града на хората Ануминас, далече на запад оттук. За съжаление, победата не бе окончателна, нашият враг получи власт над страшни сили - над Нощната господарка например. Нима и това не ви тревожи?

-Не ни тревожи - хладно поизнесе Свалви - Ние не се хвърляме да гасим всеки пожар. Ние имаме други пътища и други задачи.

-Не е време сега да спорим за това - досадно вдигна ръка Вир. - Как ще постъпим с тези пътници, нарушили закона ни? Слагайки ръка на сърцето, аз бих ги пуснал. Ние не можем да ги разберем, те не могат да разберат нас. Нека вървят. Какво ще кажеш ти, Тир?

-Нека вървят! - тържествено произнесе мълчалото досега джудже. - Те са ни чужди.

-Не бива да нарушаваме закона! - намръщи се Свалви и Видгри, съгласявайки се с него, мълчаливо наведе глава.

Всички се обърнаха към петия - Мотсогнир.

-Да ги пуснем... - след продължително мълчание накрая промълви той. От хобита се откъсна неволна въздишка на облекчение. Свалви и Видгри намръщено се надуха, като че готвейки се незабавно да възразят, но Мотсогнир вдигна предупредително ръка.

-Ще ги пуснем, но с гривните на Ауле! - хладно произнесе той и всички останали, като по команда, замълчаха.

Около минута петте Черни джуджета безмълвно се спогледаха, а после, ставайки, един след друг тържествено произнесоха:

-Тъй да бъде!

-Вие ще дадете клетва никъде, никога и по никакъв начин да не говорите на повърхността за каквото и да е, което сте видели, научили или дори помислили тук! - започна Вир. - Но думите са вятър. Ние отдавна не вярваме на ничия дума никого. Гривните на Ауле - в гласа му сякаш звънна метал, - ще ви умъртвят в същия момент, когато заговорите пред който и да е четвърти за престоя си тук. А за да не се съмнявате - гледайте!