Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Приятелите се спогледаха. Отново да повтарят всичко от самото начало! Но след Вир заговори Мотсогнир, и гласът му, тих, но дълбок и пълен със сила, зазвуча под величествените сводове:

- Ние знаем, за какво вървите вие и затова не е нужно да преразказвате всичко случил се с вас. Не за това ще бъде разговора ни. Аз скърбя за непомерната гордост на обитателите на Горния свят! Вие разпалвате войни за власт и злато, за власт над дребното по мерките на Същинското Еа късче земя, за неразбираемото за нас право да наказвате или помилвате според собствена си прищявка. Ти, полуръсте и вие, наши уважаеми сродници, вие сте чужди на тези дрязги. Нима е обеднял на рудни жили нашия свят, о сине на Дарт? Нима е свършена цялата работа на вашите чукове? Ако сте достигнали върховете на умението и по-високо не можете да се издигнете, тогава имате още повече причини да останете тук, защото знанието, получено в тези чертози, не ще откриете никъде. Каква работа имате вие в разприте между земните владетели? Като отхвърляте мъдростта и предпазливостта, толкова свойствени както на твоя народ, смели полуръсте, така и на Народа на Дурин, достойни тангари, вие сте се издигнали себе си дотам да решавате вместо другите, присвоили сте си правото на бърз съд. Вие отивате, за да отнемете живота на човек, като сте го сметнали за нова страшна заплаха за Всемира и покоя там, отгоре. Но непредвидими са пътищата на хората, Мракът и Светлината причудливо са слети във всеки от тях. Няма сред човеците докрай прави, нито докрай виновни. На нас ни е известно, че вие сте се срещнали Наугрим. Вестите за вас дойдоха и до него, отдавна тръгналия по собствени пътища, горд от тайната на рождението си, горд с великия си баща. Но нима от него вие научихте нещо, което до края да разреши съмненията ви? И нашият баща също донесе послание от едно от могъщите чеда на Валинор наречен Олорин - той молеше да ви помогнем. Но единственото, с което можем да ви помогнем - това е да се избавите от пагубното заблуждение, внушено ви от силата на ръцете и относителното преимущество в притежаването на знания. Убедени сте, че тъкмо вие сте орисани да спрете новата война, и заради това сте готови да въвлечете в страшния й вихър все нови и нови племена, в желанието си да подкрепите онази страна, която, по ваше разбиране, е права. Вие се сражавате, в защита на устоите на старото царство и покоя на елфическите крепости. Вие ще кажете, че ако не спрем този човек на име Олмер, той завземе цялата Средна земя и Злото ще възтържествува. Но съпоставили ли сте вие силите и цветовете на тези сили? В мъки се ражда новият строй на живота на хората - но нима всичко това, което е родено от разума им, не трябва, според техните понятия, да премине проверка на дело? Те не признават пътя на бавното движение на мисълта, всестранно оценяващо всевъзможните последици на тази или онази постъпка и всичко невъплътено веднага получава в съзнанието им ореол на необичайни достойнства, каквито в действителност изобщо не притежава, а в сърцата им се ражда пустата тъга за непостигнатото. Тогава те без да помислят, отхвърлят съществуващото, стремейки се към нещо призрачно и неопределено. Какъв смисъл има да се месим във всичко това? Отдавна вече не са същите елфите на Запада. Те се отказаха от свободата, покорно отидоха в Задморието, където няма нито труд, нито борби, нито тревоги, с които е пребогата и клета Средната земя. Отдавна не участват в сблъсъците на тъмното със светлото - в името на какво да се вдигаме ние да ги защитаваме, още повече, че засега никой не ги напада или заплашва? Далеч не винаги заканите биват изпълнявани и нека не се притесняваме, за онова, което крещят последователите на този Олмер на всеки ъгъл, нека се притесним онова, което те премълчават. Вие залагате като в хазартна игра всичко, което имате, но помислил ли си, полуръсте, какво ще стане, ако не сполучиш и паднеш - какво ще стане с твоята страна, с твоя народ? Ако родината ти действително се окаже на пътя на нахлулите от изток армии? Или на пътя на вървящите против тях сили от запада? Разорението на родното огнище може да се предотврати не само като го закриеш със себе си. Войните се пресичат не толкова със сила и късмет, колкото с хитрост. Дори да убиете предводителя, на мястото му веднага ще застане друг. Войната все едно не може да се избегне, а вие само напразно ще загинете. Помислете още веднъж! Не можете да знаете участта си. Нашите закони предписват строго да се накажат измамниците, които използват думата-пропуск за користни цели.